Луковици тубероза
Туберозата (Polianthes tuberosa) е мексиканско многогодишно растение с розетка от тесни ремъковидни листа и изправен клас от восъчнобели фунийки. Прочута е преди всичко с аромата си — плътен, сладък, с нотка на портокалов цвят, който се засилва след залез слънце: в родината си цветът се опрашва от нощни пеперуди. У нас туберозата се сади напролет, след последните слани, и цъфти в края на лятото.
Тук са събрани луковици тубероза — за леха до пейката, за саксия на терасата и за ваза. По-долу е практиката на едно място: при каква температура на почвата се сади, на каква дълбочина и разстояние, как се полива и подхранва през лятото, какво се прави след цъфтежа, защо у нас луковиците се вадят наесен вместо да зимуват в лехата и защо на втората година цъфти не същата луковица, а нейните деца.
Няма наличност
Какво ще намерите в това ръководство
- Какво представлява туберозата
- Кога се сади — чака се топла почва
- Дълбочина, разстояние и почва
- Полив и подхранване през сезона
- След цъфтежа: вадене и зимуване
- В саксия и на балкон
- Чести грешки при туберозата
Какво представлява туберозата
В търговията туберозата върви като луковица, но подземната ѝ част е месеста, грудеста основа — оттам е и видовото име tuberosa. (В новите ботанически класификации родът Polianthes е включен в Agave и видът се среща и като Agave amica.) От основата излиза ниска розетка от тесни листа, а от средата ѝ се вдига едно изправено цветоносно стъбло, високо обикновено 60–100 см. Восъчните фунийки по него се отварят отдолу нагоре в продължение на две-три седмици, затова класът се държи дълго и в лехата, и във вазата.
Формите са две: простата е с по-семпли цветчета, но се смята за по-ароматна и е класиката за рязане, а кичестата — бяла топка от подредени листенца — изглежда по-пищно в градината. И при двете вечерта е моментът на растението: ароматът е слаб на обяд и се разгръща след залез, когато в природата се появяват нощните опрашители.
Кога се сади — чака се топла почва
Туберозата е топлолюбива и няма нужда от студен период преди събуждането си; студената влажна почва е най-краткият път до загниване. Затова се чакат две условия наведнъж — да отмине опасността от слани и почвата на дълбочината на засаждане да се задържи около 15–16 °C. За по-голямата част от страната това е от средата на април до края на май, а в планинските райони — май.
Срокът е важен и заради дългия старт: от засаждане до първите отворени цветчета минават около 90–120 дни. Засадена в началото на май, туберозата отваря първите фунийки в края на юли или през август и държи цвят до септември. В по-хладните райони помага предварителното покълване — луковиците се полагат в саксии на закрито четири до шест седмици по-рано и излизат навън вече с листа.
Дълбочина, разстояние и почва
Мястото е слънчево и по възможност защитено от вятър, защото високият клас се превива. Почвата трябва да е лека, богата на хумус и добре отцеждаща; тежката глина се подобрява с компост и пясък още при подготовката на лехата.
| Показател | Стойност за туберозата |
|---|---|
| Срок на засаждане | Април – май, след последните слани |
| Температура на почвата | Около 15–16 °C на дълбочината на засаждане |
| Дълбочина | 5–8 см до дъното на дупката — върхът остава на 2–3 см под пръстта |
| Разстояние | 15–20 см между луковиците |
| Изложение | Пълно слънце, поне 6 часа |
| Реакция на почвата | pH 6,5–7,5 |
| От засаждане до цъфтеж | Около 90–120 дни |
| Височина на стъблото | 60–100 см |
| Размер за цъфтеж | Луковица с диаметър над 2 см |
| Зимно съхранение | На тъмно и сухо, 15–18 °C, не под 10 °C |
Правилото „три пъти височината на луковицата“ тук не важи — сади се плитко, с шийката току под повърхността. На тежка почва се спазва долната граница и на дъното на дупката се слага шепа пясък.
Полив и подхранване през сезона
През растежа почвата се поддържа равномерно влажна, но никога подгизнала — застоялата вода е причина номер едно за загниване. Мулчът пази влагата в жегата. Особено важно е растението да не изсъхва в момента, когато класът се показва.
Подхранва се на всеки четири до шест седмици с балансиран тор, а от появата на класа — с тор, по-беден на азот и по-богат на калий. С азота изобщо се внимава: прехранената тубероза прави пищна зелена розетка за сметка на цъфтежа. След прецъфтяване поливането постепенно се намалява, за да узрее луковицата преди изваждането.
След цъфтежа: вадене и зимуване
Туберозата зимува в земята само в мек, почти безмразен климат — българската зима е твърде студена за нея, както и за далиите, гладиолите и ацидантерата. Затова наесен луковиците се вадят.
Прецъфтелият клас се изрязва, но листата се оставят: докато са зелени, те зареждат луковицата. Изваждането е след пожълтяването им или веднага след първата лека слана. Копае се с вила и на разстояние от растението, за да не се нарежат месестите корени. Следва около седмица подсушаване на сенчесто и проветриво място, а после луковиците се прибират в касетка или хартиен плик със сух торф, пясък или вермикулит. Туберозата иска по-топло зимуване от далиите: на тъмно и сухо, при около 15–18 °C и в никакъв случай под 10 °C — студеният и влажен склад съсипва луковицата.
При изваждането се вижда и как се размножава растението: около голямата луковица се е образувало гнездо от дъщерни луковички. Тук е и обяснението за най-честото разочарование на втората година — луковица, която веднъж е цъфтяла, по правило не дава втори клас; тя изхранва потомството си и постепенно се изтощава. Цъфтежът се поема от най-едрите дъщерни луковички. Гнездото се вади и зимува цяло, а се разделя напролет, при засаждането: луковичките с диаметър над 2 см цъфтят още първото лято, по-дребните набират размер година-две.
В саксия и на балкон
Туберозата е като създадена за съд — ароматът ѝ печели, когато е близо до мястото за сядане или до отворен прозорец. Достатъчна е саксия с диаметър 20–25 см и задължителни отвори за отцеждане, с лека смес от почва и пясък или перлит; в нея се събират една до три луковици. Мястото е най-слънчевото на терасата.
Разликите спрямо лехата са две: в съд почвата изсъхва по-бързо и храната се изчерпва по-бързо — значи по-често поливане и редовно подхранване. Наесен саксията се внася на сухо и топло, при поне 10 °C, а не в студено мазе или неотопляем гараж — или луковиците се вадят и се прибират като градинските.
Чести грешки при туберозата
- Ранно засаждане в студена почва. Луковицата не тръгва, стои във влага и загнива.
- Твърде дълбоко засаждане. Върхът остава на два-три сантиметра под пръстта, не на петнайсет.
- Място в сянка. При малко слънце растението прави листа, а класове — рядко.
- Прехранване с азот. Резултатът е същият: буйна зеленина без цвят.
- Тежка почва без дренаж. Застоялата вода е фатална и в лехата, и в саксията.
- Оставяне в земята през зимата. У нас е загубена луковица.
- Съхранение на студено, влажно или в найлон. Под 10 °C луковицата се поврежда, а в найлон мухлясва.
- Очакване на втори цъфтеж от същата луковица. Цъфтялата не повтаря, а дъщерните луковички под 2 см още не са набрали размер — трябват им година-две.