Луковици ацидантера
Ацидантерата (Acidanthera murielae, днес Gladiolus murielae, у нас наричана абисинска гладиола) е лятно цвете от групата на пролетно садените луковици — близка роднина на гладиолата, но с друг характер: тесни мечовидни листа, тънки извити стъбла около 60–100 см и звездовидни бели цветове с тъмночервено око в гърлото. Отварят се един след друг в края на лятото и привечер пускат силен сладък аромат. Родината ѝ е Източна Африка и това определя останалото: сади се напролет, щом почвата се затопли, и по правило не остава в земята за зимата.
На тази страница е предлагането ни на луковици ацидантера. Под решетката с продуктите е събрана практиката: кога точно се сади, на каква дълбочина и разстояние, каква почва и изложение иска, какво се прави след цъфтежа и как се съхраняват клубнелуковиците до пролетта — плюс вариантът в саксия на балкона и отговорите на най-честите въпроси.
Няма наличност
Какво ще намерите в това ръководство
- Абисинската гладиола — клубнелуковица, а не луковица
- Кога, колко дълбоко и на какво разстояние се сади
- Почва, изложение и грижи през сезона
- След цъфтежа — изваждане и съхранение
- В саксия и на балкона
- Чести грешки
- Често задавани въпроси
Абисинската гладиола — клубнелуковица, а не луковица
Под името ацидантера върви Gladiolus murielae — видът, описан по-рано като Acidanthera murielae и срещан в каталозите като Gladiolus callianthus. Родината му е Източна Африка, от Етиопия — историческата Абисиния — до Мозамбик; оттам е и българското име абисинска гладиола. Днес видът се числи към същия род Gladiolus, в който е и градинската гладиола, от семейство Перуникови (Iridaceae) — родството не е далечно, а най-близкото възможно, и точно затова агротехниката на двете съвпада почти изцяло. Оттук идва и първата практическа последица: подземният орган не е истинска луковица, а клубнелуковица — плътна, обвита във влакнести люспи, която за един сезон се изхабява и се подменя с нова.
Растението вдига тесни мечовидни листа и тънки, леко извити стъбла с височина около 60–100 см. Цветовете са звездовидни, с шест почти еднакви дяла и дълга тръбица, широки 5–8 см, бели с тъмночервено до почти черно петно в гърлото; на едно стъбло се разтварят последователно, така че цъфтежът се разтяга със седмици. Ароматът е най-силен привечер и през нощта — сладък, напомнящ жасмин. В природата цветът се опрашва от нощни пеперуди, затова мирише тогава, когато има кой да го намери.
Кога, колко дълбоко и на какво разстояние се сади
Ацидантерата е топлолюбива и не търпи слани. Сади се напролет, след като опасността от късни студове отмине и почвата се затопли трайно над 10 °C — за по-голямата част от страната това е от средата на април до края на май, а в предпланинските райони и през първите дни на юни. Ориентирът е удобен: щом навън се садят доматите, може да влезе и ацидантерата.
Дълбочината се мери спрямо големината на клубнелуковицата — едрите отиват по-дълбоко, дребните остават по-плитко. И още едно правило: растението е ефирно и прави впечатление само на група. Пет-седем клубнелуковици една до друга се виждат; същият брой, разпръснат из лехата, се губи.
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Време на засаждане | април – май, при почва над 10 °C |
| Дълбочина | 8–12 см (едрите клубнелуковици — до 15 см) |
| Разстояние в лехата | 12–15 см |
| Разстояние в саксия | 8–10 см |
| Брой в група | 5–7 клубнелуковици и повече |
| Височина на растението | около 60–100 см |
| Цъфтеж | август – септември |
| Зимуване в земята | по правило не — клубнелуковиците се изваждат (изключение: най-меките райони, с мулч) |
За по-дълъг цъфтеж се сади на вълни през две седмици, до началото на юни. За по-ранен старт клубнелуковиците влизат в саксии на закрито около месец преди очаквания край на сланите и се изнасят навън вече поникнали.
Почва, изложение и грижи през сезона
Две условия решават почти всичко: пълно слънце и отцедлива почва. При по-малко от около шест часа пряко слънце цветовете стават дребни, а нерядко цъфтеж изобщо няма — сянката е първата причина за разочарование при този вид. Почвата трябва да е топла, лека и водопропусклива, с добро съдържание на хумус; тежката глина се поправя с пясък и узрял компост, а на мокър терен по-разумно е повдигната леха или съд.
Поливът е умерен и равномерен: почвата се държи леко влажна, но никога подгизнала, защото в застояла вода клубнелуковицата загнива. На ветровито място високите стъбла се подпират с тънко колче. От неприятелите най-типични са трипсът и листните въшки — същите, които тормозят и градинската гладиола; от болестите — сивото гниене и гниенията по клубнелуковицата, все свързани с излишна влага.
След цъфтежа — изваждане и съхранение
Справочниците поставят ацидантерата в зона 7: понася кратки застудявания до около −10 … −12 °C, но не и седмици наред замръзнала и мокра почва — тя, а не самият минимум, убива клубнелуковицата. Затова зимуване в земята е реалистично само в най-меките райони, при отцедлива почва и дебел мулч. За останалата част от страната сигурният начин е изваждането, точно както при гладиолата.
След цъфтежа листата се оставят да работят, докато пожълтеят — през това време новата клубнелуковица натрупва запасите си. Клубнелуковиците се изваждат през октомври: след като първите слани попарят надземната част, но преди трайните студове. Стъблата се отрязват на 2–3 см, пръстта се изтръсква на ръка, без миене, и клубнелуковиците съхнат две-три седмици на проветриво и топло място, на сянка. После се прибират в хартиен плик, щайга или мрежа със сух торф, перлит или пясък и стоят на сухо при около 8–15 °C. Никога в найлон и никога на минусова температура.
Около старата клубнелуковица се образуват дребни детки — отделят се при изваждането и се доотглеждат година-две, преди да достигнат размер за цъфтеж.
В саксия и на балкона
Ацидантерата е сред най-благодарните луковични растения за съд, и то заради аромата: една саксия до масата върши повече работа от цяла леха в дъното на двора. Съдът трябва да е дълбок поне 25–30 см и задължително с отвори; субстратът — лек и отцедлив, с дренажен слой отдолу. В саксия с диаметър около 30 см влизат седем-осем клубнелуковици, на 8–10 см една от друга.
Мястото е най-слънчевото на балкона. Поливът в съд е по-чест, но на малки количества и никога с вода, застояла в подложката. Наесен саксията не остава навън да зимува — клубнелуковиците се изваждат и се прибират по същия начин, както от градината.
Чести грешки
- Засаждане в студена почва — клубнелуковицата не тръгва, а загнива. Чака се почвата над 10 °C.
- Оставяне в земята за зимата — извън най-меките райони това е загубена клубнелуковица.
- Място в полусянка — цъфтежът е слаб или изобщо не идва.
- Тежка и мокра почва — най-честата причина за гниене, много преди студа.
- Отрязване на зелените листа веднага след цъфтежа — новата клубнелуковица остава без запаси.
- Прибиране на влажни клубнелуковици или в найлон — до пролетта има мухъл.
- Единични клубнелуковици из лехата — видът се вижда на петна, не поотделно.
Свързани категории
- Луковици гладиола — най-близкият роднина: същото пролетно засаждане и същото есенно изваждане.
- Пролетни луковици — всичко, което се сади напролет и цъфти през лятото.
- Луковици — родителската категория.