Луковици нарцис

Какво ще намерите в това ръководство

• Кога се садят и защо влизат в земята преди лалетата
• Дълбочина и разстояние по големина на луковицата
• Почва и изложение
• След цъфтежа: листата, поливането, ваденето
• Групите нарциси и разликите между тях
• В саксия, на балкона и в тревата
• Честите грешки и защо нарцисите „ослепяват“
• Какво да гледате при покупка и как се съхраняват

Кога се садят нарцисите

Нарцисът е сред първите пролетни луковици, които влизат в земята наесен — от началото на септември до края на октомври. За разлика от лалето неговата луковица няма плътна суха ризница и не понася дълго стоене на сухо, а корените ѝ искат шест до осем седмици, преди почвата да изстине. Затова нарцисите вървят първи, а лалетата се оставят за края на октомври и ноември.

Практическият ориентир е температурата на почвата на дълбочина една лопата: около 13—15 °C и изстиваща. У нас това е втората половина на септември в полето и началото на месеца в планинските райони. Засаждане и през ноември не е загубено, стига земята да се копае — цъфтежът първата пролет просто е по-нисък и по-късен.

Пролетното засаждане не дава цвят същата година: цветната пъпка се отключва само от студ — нужни са ѝ около 12—15 седмици при ниски температури. Засадена през март, луковицата дава листа и цъфти чак следващата пролет.

Дълбочина и разстояние

Работи старото правило: луковицата влиза на дълбочина три пъти собствената си височина, измерено от плоското дъно с коренчетата до заострения връх, и се слага с върха нагоре. Едра луковица с височина 5 см отива на 15 см, дребна с 3 см — на 8—9 см. Плиткото засаждане е сред главните причини за нецъфтящи нарциси: кара луковицата да се дели на дребни детки, които години наред не достигат размер за цвят.

На тежка глинеста земя се сади два-три сантиметра по-плитко и с шепа пясък под луковицата; на лека песъчлива — със същите два-три сантиметра по-дълбоко. И правило за окото: нарцисите не се редят в редица, а на групи от седем до петнайсет.

Каква почва и изложение

Нарцисът иска слънце или лека полусянка и преди всичко отцедлива почва със слабо кисела до неутрална реакция, около pH 6,0—7,0. Ниска сбита леха, в която след дъжд стои вода, е най-сигурният начин луковицата да загине от гниене. Свеж оборски тор не се слага никога — изгаря корените. При бедна почва се внася шепа зрял компост и тор с превес на калия и фосфора; азотът дава листна маса за сметка на цвета.

Има едно място, което мнозина подминават: под широколистни дървета. Нарцисите цъфтят, преди дървото да се разлисти, тоест за тях там е пълно слънце, а лятната сянка им е дори полезна — луковицата иска сух и спокоен покой.

Какво се прави след цъфтежа

Тук се решава дали догодина ще има цвят. Прецъфтялото цвете се отчупва заедно със завръзта точно под него, за да не хаби луковицата в семена, но дръжката и листата се оставят, докато пожълтеят сами — около шест седмици след цъфтежа. През това време листът връща храна в луковицата и залага пъпката за следващата година. Листата не се връзват на възел и не се сплитат — това намалява осветената повърхност.

При суха и топла пролет лехата се полива, докато листата са зелени; след пожълтяването им нарцисите искат сухо лято. Торенето, ако се прави, е двукратно — при поява на върховете и веднага след цъфтежа, с калиево-фосфорен тор.

Вадене всяка година не се прави. Нарцисите остават на едно място четири-пет години и се изваждат чак когато групата се сгъсти и цветовете намалеят — през юни или юли, след пълното изсъхване на листата. После се разделят на ръка, подсушават се на проветриво и стоят до септември в хартиен плик, никога в найлон.

Групите нарциси и по какво се различават

Официалната класификация дели нарцисите на 13 групи според формата на цвета — съотношението между чашката (короната) и венчелистчетата и броя цветове на стъбло. Тук присъстват следните:

• Тромпетни — един цвят на стъбло с дълга тръба, поне колкото венчелистчетата: Дъч Мастър, Ненадминат.
• С голяма чашка — чашката е по-къса от венчелистчетата, но над една трета от тях; най-издръжливата група: Фортуна, Лавдей.
• Кичести — с удвоена корона, цветът прилича на малка роза; тежат след дъжд и искат защитено място: Делнашоу, Риплийт, Брайдъл Краун, Рип ван Уинкъл.
• Тацети — по няколко дребни цвята на стъбло и сред най-силните аромати в рода: Минноу.
• Жонкили — също многоцветни и ароматни, с тесни, почти тръстикови листа: Пуебло.
• Поетични — бели венчелистчета и плоско око с червен ръб; цъфтят последни, чак през май: Recurvus, „фазаново око“.
• Сплит-корона — чашката е разцепена и ляга върху венчелистчетата като втори ред: Прасковен вихър, Лимонена красота, Триколет.
• Дребноцветни и джуджета — не са отделно официално деление, а сборно търговско име за ниските сортове от няколко групи: 15—25 см височина, ранни, за саксия и предния ръб на лехата, като Тет-а-Тет.

За площ и за килим в тревата се взимат тромпетни и с голяма чашка; за ухание до пътеката — тацети, жонкили и поетични; за саксия — джуджета; за ваза — кичестите и сплит-короните.

Нарциси в саксия и на балкона

Всички нарциси стават за съд, но дребноцветните са в стихията си там. Условията са три: отвори на дъното, субстрат, който не задържа вода, и зимуване на открито. Саксията не се прибира на топло „да не измръзне“ — без студ цвят няма; опасността в съд не е мразът, а подгизналият субстрат.

В съд луковиците се редят почти рамо до рамо и се покриват с 5—7 см субстрат. Ефектна е и „лазанята“ на пластове: най-отдолу късни лалета, в средата нарциси, най-отгоре минзухари. След прецъфтяване саксийните нарциси не се изхвърлят — със зелените листа се изнасят и се засаждат в леха, където след година-две се възстановяват. Цъфтеж на закрито посред зима дават без студов период само южните тацети; останалите искат 12—15 седмици на студено и тъмно преди внасяне на светло.

Нарциси в тревата — килимът, който сам се сгъстява

Най-хубавото приложение на нарциса не е в лехата, а в тревната площ и под дърветата: луковиците се „натурализират“ — остават с години и всяка пролет са повече. За естествен вид не се сади в редици, а се хвърля шепа луковици пред себе си и се засаждат там, където паднат, с тесен садач.

Задължението е едно: петната не се косят, докато листата не пожълтеят. Окосят ли се зелени, догодина килимът оредява вместо да се сгъстява — затова нарциси в трева се садят там, където една неокосена ивица до средата на юни не пречи.

Чести грешки

• Плитко засаждане. Луковицата се дели на дребни детки, които не цъфтят.
• Окосени или отрязани зелени листа. Най-честата причина за „ослепели“ нарциси — листа има, цвят няма.
• Сгъстена стара група. След четири-пет години луковиците започват да си пречат; вадят се и се разреждат.
• Мокро място. Застоялата вода през зимата и лятото е по-опасна от всеки студ.
• Свеж оборски тор или силен азот. Буйни листа, слаб цвят и често гниене.
• Отворени дупки от стъблата през май—юни. Мухата на нарциса снася в основата на листата и ларвата ѝ издълбава луковицата отвътре; след изсъхването им почвата се затъпква.

Какво да гледате при покупка и как се съхраняват

• Калибър — обиколката на луковицата в сантиметри, изписана на опаковката. По-едрата носи повече резерви и по-сигурен цвят още първата пролет.
• Брой върхове — нарцисовата луковица често е сраснала от два или три върха. Всеки връх дава свое цвете, така че двувърхата луковица е предимство, не дефект.
• Твърдост — здравата луковица е тежка за размера си и не поддава при натиск.
• Чисто дъно — без плесен, без меки гнили петна и без дупки в основата.

Търговията с посадъчен материал в България е под контрола на ИАСАС — Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, която следи произхода и партидите. При луковиците практическата гаранция обаче е в проверката с ръка и в склада: работим с калибрирани луковици, без механични повреди, съхранявани на сухо и проветриво до изпращането. Направете същото и у дома — до засаждането луковиците стоят в хартиен плик, на сухо и хладно, никога в найлон и никога в хладилник заедно с ябълки, чийто етилен убива заложената пъпка.

И една бележка: всички части на нарциса съдържат ликорин и са отровни при поглъщане — точно това пази луковиците от мишки, полевки и катерици. Луковицата прилича на глава кромид лук, затова не се държи при хранителните продукти. Сокът от срязаните стъбла скъсява живота на другите цветя във ваза — нарцисите стоят около денонощие сами в чиста вода и чак тогава влизат в букет.

Често задавани въпроси за луковици нарцис

Кога се садят нарцисите?

От началото на септември до края на октомври — нарцисите влизат в земята преди лалетата, защото луковицата им се вкоренява бавно и иска шест до осем седмици в още топла почва. Практическият ориентир е температура на почвата около 13—15 °C и изстиваща. Засаждане и през ноември не е загубено, стига земята да се копае — цъфтежът просто закъснява.

На каква дълбочина се садят луковиците нарцис?

Правилото е три пъти височината на самата луковица, измерено от плоското дъно до върха, и се сади с върха нагоре. На практика: едрите тромпетни и с голяма чашка отиват на 12—15 см, средните — на 10—12 см, дребноцветните джуджета — на 7—10 см. На тежка глинеста почва се сади два-три сантиметра по-плитко, на лека песъчлива — по-дълбоко.

На какво разстояние се садят нарцисите?

Едрите сортове — на 10—15 см една от друга, средните — на 8—12 см, дребноцветните — на 5—8 см. В саксия луковиците се редят много по-нагъсто, почти рамо до рамо. За хубава картина в лехата се садят на групи от седем до петнайсет луковици, а не в редица.

Защо нарцисите не цъфтят?

Най-честата причина е отрязана или окосена зелена шума след цъфтежа — луковицата не е успяла да натрупа резерви. Втората е сгъстена стара група: след четири-пет години луковиците започват да си пречат и цветовете намаляват. Третата е твърде плитко засаждане, при което луковицата се дели на дребни детки. Тежка сянка, застояла вода и ларвата на нарцисовата муха също водят до „ослепяване“.

Вадят ли се нарцисите всяка година?

Не. Нарцисът е точно обратното на едроцветното лале — оставя се на едно място четири-пет години и всяка пролет е по-многоброен. Вади се едва когато групата се сгъсти и цъфтежът отслабне, през юни или юли, след пълното изсъхване на листата.

Кога се режат листата на нарцисите след цъфтежа?

Чак когато пожълтеят сами — около шест седмици след цъфтежа. Отчупва се само прецъфтялото цвете заедно със завръзта под него, за да не хаби луковицата в семена, но дръжката и листата остават. Листата не се връзват на възел и не се сплитат, защото това намалява осветената повърхност.

Може ли нарциси да се садят напролет?

Може, но резултатът е слаб. Цветната пъпка се отключва само след около 12—15 седмици студ, така че пролетно засадената луковица дава листа и цъфти пълноценно чак следващата пролет. Ако есента е изпусната, по-добре е да се сади през ноември или декември в незамръзнала земя, отколкото да се чака март.

Може ли нарциси в саксия на балкон?

Може, и дребноцветните са направо създадени за това. Съдът трябва да е с отвори, субстратът да не задържа вода, а саксията да зимува на открито — без студ цъфтеж няма. Луковиците се покриват с 5—7 см субстрат. След прецъфтяване не се изхвърлят, а със зелените листа се засаждат в градината.

Ядат ли мишките и катериците луковиците на нарциса?

Не. Всички части на нарциса съдържат ликорин — горчив и отровен за гризачите алкалоид, така че мишки, полевки и катерици ги подминават. Точно затова нарцисът е сигурният избор там, където лалетата и минзухарите изчезват. Понякога помага и като защитен пояс около по-апетитни луковици.

Кога цъфтят нарцисите?

Основната вълна е от края на март до края на април. Дребноцветните джуджета тръгват най-рано, тромпетните и тези с голяма чашка са в средата на сезона, а поетичните с бялото венче и червеното око са последни — през май. С подбор от няколко групи цъфтежът се разтяга близо два месеца.

Каква почва обичат нарцисите?

Отцедлива, умерено богата, със слабо кисела до неутрална реакция — около pH 6,0—7,0. Най-опасно е ниското място, където след дъжд стои вода: там луковицата загнива. На тежка глина в дупката се сипва пясък и узрял компост или се прави повдигната леха.

Как се тори нарцисът?

Свеж оборски тор не се слага никога — изгаря корените и води до гниене. При засаждане се внася шепа зрял компост. Ако се тори допълнително, това е двукратно: при поява на върховете напролет и веднага след цъфтежа, с тор с превес на калия и фосфора. Азотните торове дават буйни листа за сметка на цвета.

Какви групи нарциси има?

Официалната класификация ги дели на 13 групи според формата на цвета и броя цветове на стъбло. В търговията у нас се срещат основно тромпетните, тези с голяма чашка, кичестите, тацетите, жонкилите, поетичните и сплит-короните, а „дребноцветни и джуджета“ е сборно име за ниските сортове от няколко групи. Разликата е практична: едрите се ползват за площ, ароматните — до пътеката, а джуджетата — в саксия.

Кои нарциси миришат най-силно?

Тацетите и жонкилите — те носят по няколко дребни цвята на стъбло и най-плътния аромат в рода. Силно ухаят и поетичните, които при това цъфтят последни, чак през май. Класическите едри тромпетни сортове ухаят слабо, затова се садят заради картината, а ароматните — до вратата и пътеката.

Отровен ли е нарцисът?

Да, всички части на растението съдържат ликорин и са отровни при поглъщане, а най-концентриран е в луковицата. Луковицата външно прилича на глава кромид лук, затова не се съхранява при хранителните продукти и се държи далече от малки деца и домашни любимци. За градината това е предимство — точно тази горчивина пази луковиците от гризачи.

Може ли нарциси в букет с други цветя?

Може, но не веднага. Сокът от прясно срязаните стъбла скъсява живота на съседните цветя във ваза. Нарцисите се държат около денонощие сами в чиста вода, после стъблата се изплакват и чак тогава влизат в общ букет — и повече не се подрязват.

Свързани категории

• Коренища хемерокалис
• Луковици анемония
• Луковици ацидантера
• Луковици божур
• Луковици далия
• Луковици кокиче
• Луковици тигридия
• Луковици фритилария
• Есенни луковици
• Пролетни луковици