Луковици анемония
Анемонията (Anemone coronaria, съсънка) отваря цвят като полски мак върху ниско тънко стъбло — 25 до 40 см, точно колкото за бордюр, ръб на леха или саксия до вратата. В градините тя се среща в две стари групи: De Caen с прост, еднореден цвят около тъмно око, и St. Brigid с полукичести и кичести цветове. Продава се не като истинска луковица, а като грудка: тъмна, твърда, свита като нокът, която задължително се накисва, преди да влезе в земята. Сезонът е двоен: в по-меките райони се сади наесен, през октомври, и цъфти през април и май; там, където зимата е сурова, се сади напролет и цъфти през юни и юли.
Тук са събрани луковици анемония от двете градински групи — 7 позиции в миксове и единични разцветки. Под решетката с продуктите следва практиката: колко часа се накисват грудките, на каква дълбочина и разстояние се садят, каква почва искат, какво се прави след цъфтежа — остава ли растението в земята или се вади — и как се отглежда анемония в съд на балкона. Накрая са отговорите на въпросите, които се задават най-често.
3.50€
3.20€
3.50€
4.80€
Няма наличност
Няма наличност
Няма наличност
Какво ще намерите в това ръководство
- Грудка, а не луковица — De Caen и St. Brigid
- Накисване преди засаждане
- Кога се сади — наесен или напролет
- Дълбочина, разстояние и посока на грудката
- Почва и изложение
- След цъфтежа — в земята или на сухо
- В саксия и на балкона
- Чести грешки
- Често задавани въпроси
Грудка, а не луковица — De Caen и St. Brigid
В търговията всичко върви под общото име „луковици“, но грудката на анемонията няма нищо общо с лале или зюмбюл. Тя е тъмна, суха, набръчкана, с неправилна форма — колкото лешник, с няколко израстъка, които градинарите наричат „нокти“. Вътре няма готова пъпка между сочни люспи, а спящ резерв, който първо трябва да поеме вода.
De Caen е групата с прост, еднореден цвят — пет до осем венчелистчета около тъмно око, силует на полски мак. St. Brigid дава полукичести и кичести цветове с няколко реда венчелистчета. И двете са селекции на един и същ вид, Anemone coronaria, родом от Средиземноморието — оттам са и навиците ѝ: хладна влажна пролет и суха почивка през лятото.
Родът е от семейство Лютикови (Ranunculaceae) — същото, в което е и лютичето (ранункулус); затова двете се третират почти еднакво. Сокът им е дразнещ и гризачите рядко ги закачат. Растението остава ниско — 25 до 40 см — което го прави естествен избор за преден ръб на леха, бордюр и съд. Като рязан цвят издържа във ваза около пет до седем дни.
Накисване преди засаждане
Сухата грудка не тръгва сама. Преди засаждане се накисва в хладка вода 3 до 4 часа, най-много пет-шест. За това време набъбва видимо, понякога почти двойно, и от твърдо камъче става еластична. Границата е важна в двете посоки: оставена цяла нощ, грудката остава без кислород и започва да гние, а след едно денонощие във вода е практически загубена. Затова водата се сменя веднъж по средата на накисването и грудките се засаждат веднага след изваждането, докато са набъбнали.
За търпеливите има стъпка повече — предварителното кълняване. Набъбналите грудки се разстилат в леко влажен субстрат (торф с перлит) в кутия с отвори и стоят две до три седмици при 4–10 °C — хладилник, мазе или неотопляемо помещение. Щом се покажат белите връхчета на корените, отиват в земята. Поникването става равномерно и се вижда кои грудки са загубени.
Кога се сади — наесен или напролет
Анемонията стои на границата на зимоустойчивостта у нас и това определя сезона. Открита грудка под около −4 °C замръзва и след размразяване загнива; в земята, под мулч и снежна покривка, растението понася до около −6 °C. Оттук следват двата прозореца за засаждане.
| Засаждане | Кога | За кои места | Кога цъфти |
|---|---|---|---|
| Есенно | Октомври — началото на ноември, при почва около 10–15 °C | Черноморието, южните долини, топли дворове с отцедлива почва | Април — май |
| Пролетно | Март — април, щом почвата се размрази и стигне около 8–13 °C | Вътрешността, предпланините, места с мокра и сурова зима | Юни — юли, 12–15 седмици след засаждането |
| На вълни | През 2–3 седмици напролет, до края на април | Където се търси по-дълъг цъфтеж | Разтяга цъфтежа с около месец |
Есенно засадената анемония излиза напред: до зимата се вкоренява и напролет тръгва рано, с по-едри цветове. Цената е рискът — мокра зима без сняг вреди повече от самия студ. Затова наесен се сади само на отцедливо място и след първите трайни студове лехата се покрива с 5–10 см листа, слама или иглолистна кора.
Пролетното засаждане е сигурният вариант за по-голямата част от страната. Не се бърза, преди земята да се размрази, но не се и отлага: анемонията спира да залага цвят в жега над около 25 °C и късно засадената влиза в най-горещото време точно когато трябва да цъфти.
Дълбочина, разстояние и посока на грудката
Стандартът е 5 см дълбочина, измерена от горната страна на грудката до повърхността. На лека песъчлива почва се слиза до 7–8 см, на тежка — до 4 см. По-дълбоко засадената грудка никне късно и неравномерно или изобщо не никне. Разстоянието е 10–15 см: 10 см за плътно петно в бордюр, 15 см за група в лехата и за рязан цвят. Това прави около 45 грудки на квадратен метър при 15 см и до 100 при най-плътното засаждане.
Ориентацията обърква най-много хора. Заострените израстъци — „ноктите“ — сочат надолу, а по-плоската и широка страна остава нагоре. При голяма част от грудките разликата не се вижда с просто око; тогава ги сложете легнали настрани — кълнът сам завива нагоре. След засаждане се полива веднъж умерено; оттам нататък по-опасно е преовлажняването.
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Накисване преди засаждане | 3–4 часа в хладка вода (най-много 6) |
| Дълбочина | 5 см (4 см на тежка, 7–8 см на лека почва) |
| Разстояние в групата | 10–15 см |
| Гъстота | около 45 грудки на кв. м при 15 см; до 100 при 10 см |
| Височина на растението | 25–40 см |
| От засаждане до цъфтеж | 12–15 седмици |
| Продължителност на цъфтежа | 3–6 седмици |
| Зимоустойчивост в земята | до около −6 °C под мулч |
Почва и изложение
Над всичко останало стои отцедливостта. Анемонията иска лека, песъчливо-глинеста почва, богата на хумус, с реакция от леко кисела до неутрална — pH около 6–7,5. В застояла вода грудката загнива за дни — това е причина номер едно за неуспех, много преди студа. Тежката глина се поправя с пясък и узрял компост; на равен и мокър терен по-разумно е повдигната леха или съд.
Изложението е слънчево до полусенчесто; при есенно и ранно пролетно засаждане растението иска пълно слънце, защото по това време от годината слънцето е слабо. В горещите южни градини лека следобедна сянка по-скоро удължава цъфтежа. Цветовете се затварят вечер и в облачно време — това е нормално за вида. Подхранването е скромно: компостът при подготовката стига за сезона. Поливът е умерен по време на растеж и цъфтеж и спира, щом листата започнат да жълтеят.
След цъфтежа — в земята или на сухо
Прецъфтелите цветове се отрязват ниско при основата на дръжката — растението продължава да вдига нови пъпки. Листата обаче остават до пълното си пожълтяване, около шест седмици след края на цъфтежа: през това време грудката презарежда резерва си за следващата година. Отрязан зелен, листът оставя грудката празна.
След пожълтяването има два пътя. Оставяне в земята — само на отцедливо място и в по-мек район. Мястото се маркира, за да не се прекопае, покрива се с 5–10 см мулч преди зимата и през лятото не се полива: грудката иска сух покой. Изваждане — грудките се изравят внимателно с вила, изчистват се от пръстта, съхнат няколко дни на проветриво и сенчесто място и се прибират в хартиен плик или щайга със сух торф или пясък, при около 10–15 °C. Никога в найлон.
Анемонията не е от дълголетните луковични растения: дори при добра грижа грудките отслабват след две-три години. Затова мнозина я третират като сезонно цвете и подновяват грудките.
В саксия и на балкона
Ниският ръст и плитката коренова система правят анемонията подходяща за съд. Саксията трябва да е дълбока поне 20 см и задължително с отвори; отдолу дренажен слой, отгоре лек отцедлив субстрат. В съд с диаметър 20–22 см влизат пет до седем грудки, на 5 см дълбочина и 7–8 см една от друга — плитко и нагъсто, точно обратното на едрите луковици.
Разликата от лехата е зимуването. Есенно засадената саксия не се внася на топло „да не измръзне“, но не се оставя и на голия мраз, защото малкият обем пръст замръзва целият. Държи се до защитена стена, увита в зебло, или в неотопляемо помещение при 0–8 °C, със съвсем пестелив полив. По-простият балконски вариант е пролетното засаждане: грудките влизат в саксията през март, а цветът идва през юни. Поливът в съд е по-чест, но на малки количества — субстратът е влажен, никога подгизнал.
Чести грешки
- Засаждане без накисване — сухата грудка се събужда бавно и неравномерно.
- Накисване цяла нощ и по-дълго — обратната крайност; преовлажнената грудка остава без кислород и загнива.
- Твърде дълбоко — 5 см стигат; дълбочината, която върши работа на лалето, е погребение за анемонията.
- Мокро място — застояла вода в тежка глина или в саксия без отвори убива повече грудки от зимата.
- Есенно засаждане без мулч в студен район — вреди не самият студ, а мократа зима без сняг.
- Отрязване на зелените листа веднага след цъфтежа — грудката остава без резерв.
- Полив през летния покой — растението почива и водата води до гниене.
- Грудки, разпръснати поединично — анемонията прави впечатление на петна, не поотделно.
Свързани категории
- Луковици лютиче (ранункулус) — най-близката култура по грижа: същото накисване и същата дълбочина.
- Есенни луковици — за септемврийско-ноемврийско засаждане.
- Пролетни луковици — за градините с пролетен старт.
- Луковици — родителската категория.