Коренища хемерокалис

Какво ще намерите в това ръководство

• Коренище, а не луковица — и защо не е лилиум
• Кога се сади — месеци и температура на почвата
• Дълбочина и разстояние — числата за хемерокалис
• Почва, изложение, полив и торене
• След цъфтежа — остава в земята и се дели през 3–5 години
• В саксия и на балкона
• Чести грешки
• Често задавани въпроси

Коренище, а не луковица — и защо не е лилиум

В раздела с луковиците хемерокалисът е сложен по навик на търговията, а не по ботаника. Родът Hemerocallis е от семейство Асфоделови (Asphodelaceae), а истинските лилии (Lilium) — от Лилиеви. Разликата се напипва с ръка: лилиумът е люспеста луковица със запас за един цъфтеж, докато хемерокалисът е туфа от ветрила листа върху къса коренищна шийка, под която стои снопче удебелени, месести корени.

Точно тези корени обясняват останалото. В тях растението държи вода и храна — оттам идват сухоустойчивостта, спокойното отношение към бедна почва и дълголетието на едно място. Посадъчният материал се предлага с голи корени: едно или няколко ветрила листа, скъсени до около 15 см, и корените под тях.

Името е гръцко и описва цъфтежа буквално: hemera — ден, kallos — красота. Всеки цвят се отваря сутрин и увяхва до вечерта. Впечатлението за дълъг цъфтеж идва от броя — на един безлистен цветонос (стрелка) обикновено има по 12–15 пъпки, а установена туфа вдига по няколко стрелки наведнъж. Височината е от 20 см до около 1,5 м според сорта.

Кога се сади — месеци и температура на почвата

Основният прозорец е напролет, от март до май, щом земята се работи и се рони, при температура на почвата около 8–10 °C. Второто подходящо време е ранната есен — септември, поне шест седмици преди трайните студове, колкото да се захванат корените. Средата на лятото е единственият наистина лош момент: в жега над около 30 °C новите корени изсъхват, преди да са тръгнали.

Преди засаждане голите корени се накисват 1–2 часа в чиста вода — транспортът ги е подсушил и толкова стига, за да се напълнят. След изваждането се засаждат веднага. През първата година цъфтежът обикновено е по-скромен: растението първо строи корени и чак после стрелки.

Дълбочина и разстояние — числата за хемерокалис

Мярката тук не е дълбочината на дупката, а положението на короната — мястото, където ветрилото листа се среща с корените. Тя стои не по-дълбоко от 2–3 см под повърхността. По-надолу растението продължава да прави листа, но спира да вдига цветоноси и шийката му е изложена на гниене; съвсем плитко засаденото пък се изтласква при редуването на мраз и топене.

Дупката се копае широка и дълбока около 30 см. На дъното се насипва конус от рохкава пръст, корените се разстилат по склона му и се засипват, а отгоре почвата се притиска леко и се полива обилно веднъж. Разстоянието между растенията е 45–60 см; при ниските сортове — 30–40 см. Първата година разстоянието изглежда прекалено голямо, но зряла туфа заема точно толкова.

Почва, изложение, полив и торене

Изложението решава цъфтежа: искат се поне шест часа пряко слънце на ден. В сянка растението остава зелено и здраво, но стрелките оредяват. Изключение прави тежкото пладнешко слънце в южна градина — там лека следобедна сянка пази наситените тъмни разцветки от избеляване.

Към почвата хемерокалисът е нетребователен и понася както глина, така и лека песъчлива земя. Предпочита слабо кисела реакция, около pH 6,0–6,5, и задължително отцедливо място: застоялата вода е единственото, което наистина не търпи. Шепа зрял компост в дупката и 5 см мулч отгоре стигат за сезона, но мулчът се държи настрани от самата корона — натрупан върху шийката, той я държи мокра и я подлага на гниене.

Поливът е важен, докато растението залага пъпки и цъфти — около 25 литра на квадратен метър седмично. Тогава цветовете са по-едри и се отварят по-равномерно. След цъфтежа установената туфа изкарва суха седмица без последствия. Торенето е умерено и с малко азот, повече фосфор и калий: веднъж напролет при поникване и веднъж към средата на лятото. Прекаленият азот дава буйна шума за сметка на цветоносите.

След цъфтежа — остава в земята и се дели през 3–5 години

Прецъфтелите цветове се откъсват всеки ден — и заради вида на туфата, и за да не хаби растението сили в семена. Когато последната пъпка на една стрелка е минала, стрелката се отрязва ниско до основата. Листата остават, докато пожълтеят сами; изсъхналата шума се почиства наесен или рано напролет, преди новите ветрила да се покажат.

Ваденето за зимата отпада. Хемерокалисът е сред най-зимоустойчивите многогодишни цветя и зимува в земята навсякъде у нас. Единствената зимна грижа е при съвсем свежи посадки: 5 см листа или кора над тях спират изтласкването на короната при честите зимни размразявания, а рано напролет този слой се дръпва настрани, за да не остане короната затрупана през вегетацията.

През 3–5 години туфата се дели. В сгъстеното гнездо растенията се потискат взаимно и цветовете дребнеят. Работи се рано напролет, при поникване, или след цъфтежа — от края на август до средата на септември, щом жегата отслабне; в най-горещите дни новите деленки не се захващат. Туфата се изважда с вила, разделя се на части с по 2–3 ветрила и здрави корени, а частите влизат обратно в земята веднага и на същата дълбочина. Деленето е и най-простият начин за размножаване.

В саксия и на балкона

Хемерокалисът е от малкото многогодишни цветя, които издържат в съд с години. Саксията трябва да е дълбока и широка поне 30–40 см и задължително с отвори за отичане; за едър сорт са нужни поне 20 литра субстрат, за нисък — по-малко. За балкон най-удобни са ниските и повторно цъфтящите сортове: остават около 30 см и не се превиват от вятъра.

Две неща се различават от лехата. Първо, поливът — в съд субстратът изсъхва бързо и сухоустойчивостта не важи, така че се полива редовно, но без да се държи мокър. Второ, зимуването — съдът остава на открито, до защитена стена или увит, а не се внася на топло. На всеки две-три години растението се изважда, разделя се и се засажда в пресен субстрат.

Чести грешки

• Твърде дълбоко засаждане — корона, заровена по-надълбоко от 3 см, е причина номер едно за туфа с листа и без цвят.
• Сенчесто място — под шест часа слънце растението оцелява, но цъфти оскъдно.
• Прекалено гъсто — 20–25 см изглеждат добре първата година, а на третата туфите вече се притискат.
• Азотен тор „за буйно“ — резултатът е шума, не стрелки.
• Пропуснато делене — след години на едно място сгъстената туфа дава все по-дребни цветове.
• Мокро място — отцедливостта е по-важна от плодородието; в застояла вода короната загнива.
• Работа в жегата — юли и жежкото начало на август са най-лошото време както за нови коренища, така и за делене.
• Отрязване на зелените листа веднага след цъфтежа — листът още връща храна в корените.

Свързани категории

• Луковици лилиум — истинските лилии, с които дневната лилия постоянно се бърка.
• Коренища и разсад — останалият посадъчен материал с голи корени.
• Пролетни луковици — пролетно засаждане и летен цъфтеж.
• Луковици — родителската категория.

Често задавани въпроси за коренища хемерокалис

Кога се садят коренищата на хемерокалис?

Основното време е напролет — от март до май, щом почвата се работи и се затопли към 8–10 °C. Второ подходящо време е ранната есен, септември, но поне шест седмици преди трайните студове, за да успеят корените да се захванат. Средата на лятото се избягва: в жега над около 30 °C новите корени изсъхват, преди да са тръгнали. Преди засаждане голите корени се накисват 1–2 часа в чиста вода.

На каква дълбочина се сади хемерокалис?

Мери се не дупката, а короната — мястото, където ветрилото листа се среща с корените. Тя стои не по-дълбоко от 2–3 см под повърхността. Дупката се копае около 30 см широка и дълбока, на дъното се прави конус от рохкава пръст и корените се разстилат по него. Твърде дълбоко засаденото растение прави листа, но не вдига цветоноси.

На какво разстояние се сади хемерокалис?

45–60 см едно от друго при обичайните сортове и 30–40 см при ниските. Първата година разстоянието изглежда прекалено голямо, но зряла туфа заема точно толкова, а притиснатите растения цъфтят по-слабо. За по-бърз ефект в лехата се сади на групи по три растения, вместо поединично.

Хемерокалисът лилия ли е?

Не, макар народното име „дневна лилия“ да подсказва обратното. Родът Hemerocallis е от семейство Асфоделови, а истинските лилии (Lilium) — от Лилиеви; сходството е само във формата на цвета. Практическата разлика е решаваща при засаждането: лилиумът е люспеста луковица и се сади дълбоко, а хемерокалисът е туфа с месести корени и се сади плитко.

Защо цветът на хемерокалиса живее само един ден?

Защото такъв е родът — името Hemerocallis значи на гръцки „красота за един ден“. Всеки цвят се отваря сутрин и увяхва до вечерта. Туфата обаче остава в цвят дълго: на една стрелка има по 12–15 пъпки, които се отварят последователно, а установено растение вдига по няколко стрелки наведнъж.

Колко време цъфти хемерокалисът?

Установена туфа държи цвят около 30–40 дни, обикновено между юни и август. Прецъфтелите цветове се откъсват, а изцяло минала стрелка се отрязва ниско до основата. Повторно цъфтящите сортове дават и втора вълна към края на лятото.

Защо хемерокалисът не цъфти?

Причините са най-често три: короната е засадена по-дълбоко от 2–3 см, мястото получава по-малко от шест часа слънце или туфата е стара и сгъстена и не е делена с години. Четвъртата е торене с много азот — растението прави буйна шума за сметка на цветоносите. През първата година след засаждане слаб цъфтеж е нормален.

Вадят ли се коренищата на хемерокалис за зимата?

Не. Хемерокалисът е сред най-зимоустойчивите многогодишни цветя и зимува в земята навсякъде у нас. Наесен или рано напролет се почиства само изсъхналата шума. При съвсем свежи посадки се слагат 5 см листа или кора — не срещу студа, а срещу изтласкването на короната при редуването на мраз и топене; напролет този слой се дръпва настрани.

През колко години се дели хемерокалисът?

През 3–5 години, когато гнездото се сгъсти и цветовете започнат да дребнеят. Работи се рано напролет, при поникване, или след цъфтежа — от края на август до средата на септември, щом жегата отслабне. Туфата се изважда с вила и се разделя на части с по 2–3 ветрила листа и здрави корени, които се засаждат веднага и на същата дълбочина. Това е и най-простият начин за размножаване.

Може ли хемерокалис в саксия на балкона?

Може, и растението издържа в съд с години. Саксията трябва да е дълбока и широка поне 30–40 см и с отвори за отичане; за едър сорт са нужни поне 20 литра субстрат. Най-удобни за балкон са ниските и повторно цъфтящите сортове. Съдът зимува на открито, до защитена стена или увит, а поливът е по-редовен, отколкото в леха.

Отровен ли е хемерокалисът?

За котките — да, и то сериозно: всички части на растението, включително водата във вазата, могат да доведат до остро бъбречно увреждане, затова при съмнение за поглъщане се търси ветеринар. За хората и кучетата рискът е много по-малък; в източната кухня неразтворените пъпки дори се използват за храна. Ако в дома има котка, по-разумно е растението да остане в градината.

Свързани категории

• Грудки бегония
• Декоративен лук
• Луковици зюмбюл
• Луковици книфофия
• Луковици лилиум
• Луковици мускари
• Луковици пушкиния
• Луковици тигридия
• Есенни луковици
• Пролетни луковици