Луковици тигридия

Тигридията (Tigridia pavonia), позната у нас като тигрово цвете, е мексиканско растение с клубнелуковици от семейство Перуникови — близка роднина на гладиола и перуниката, с мечовидни нагънати листа и ръст около 40–60 см. Цветът ѝ е широк 8–15 см: три едри външни листчета в бяло, жълто, розово или червено и петниста чашка в средата, откъдето идва и името. Всеки цвят се отваря сутрин и увяхва до вечерта, но стъблата подават пъпка след пъпка и групата държи цвят седмици наред през юли и август, а при топла есен и през септември. Засажда се напролет, след последните слани и след като почвата се стопли, а преди зимата клубнелуковицата се вади — замръзналата почва не ѝ прощава.

Тук са събрани луковиците тигридия от асортимента ни. Под продуктите е ръководството: кога клубнелуковицата влиза в земята, на каква дълбочина и разстояние, какво се прави след цъфтежа и как растението се отглежда в саксия.

Артикули

Бърз поглед

Тигридиа микс - 10 бр луковицa

894858-SEK

Тигридиа микс - 10 бр луковицa Онлайн магазин АгроГрадина.БГ предлага луковици за Тигридиа м..

Няма наличност

Показани са от 1 до 1 от 1 резултата (1 страници)

Какво ще намерите в това ръководство

Тигровото цвете — един ден на цвят

Tigridia pavonia идва от сухите тревисти места на Мексико и Гватемала. Подземният ѝ орган не е същинска луковица, а клубнелуковица: месесто скъсено стъбло с люспеста обвивка, което се изразходва за един сезон и на негово място се образува ново, с дребни детки около него. Освен трите едри външни листчета цветът има и три дребни вътрешни, а петната покриват дъното на чашката; аромат няма.

Цветът се отваря сутрин и до вечерта е увяхнал — живее по-малко от денонощие. Това плаши при първата среща, но е измамно: една клубнелуковица дава няколко цветоносни стъбла, а всяко носи по няколко пъпки, които се редуват ден след ден. Засадена на група, тигридията подава нови цветове всяка сутрин седмици наред — обикновено през юли и август, а при топла есен и през септември. Оттук и правилото да се сади на петна от по 5–7 клубнелуковици нагоре, а не единично.

Кога се засажда

Тигридията е топлолюбива: на открито зимува само в райони с меки зими — зони 8–10 по американската скала за студоустойчивост, каквито у нас има само на отделни най-топли места, по Черноморието и в крайния югозапад. Клубнелуковиците влизат в земята след последните слани и след като почвата се стопли — практически от края на април до средата на май, а по високите места към края на май. Ориентирът е почвата на дълбочина около 10 см да се е стоплила трайно до 13–15 °C.

За по-ранен цъфтеж клубнелуковиците се засаждат предварително през април в саксии на закрито и се изнасят навън, щом сланите отминат. По-дълъг сезон пък се постига със засаждане на няколко пъти — по няколко клубнелуковици през две седмици, до средата на юни.

Период	Какво се прави
Април	Подготовка на лехата; по желание — предварително засаждане в саксии
Края на април – май	Засаждане на открито, след последните слани
Юни	Полив и подхранване; последните партиди
Юли – септември	Цъфтеж — нови цветове всяка сутрин
Октомври	Вадене на клубнелуковиците
Ноември – март	Съхранение на сухо и тъмно, при 5–10 °C

Дълбочина, разстояние и почва

Клубнелуковицата се засажда с върха нагоре, на 8–10 см дълбочина и на 10–15 см една от друга, на пълно слънце. Почвата трябва да е лека, богата и най-вече отцеждаща се: песъчливо-глинеста. На тежка глина се прибавя пясък и се сади в повдигната леха, защото застоялата вода погубва клубнелуковицата по-сигурно от всичко друго.

Показател	Стойност
Дълбочина на засаждане	8–10 см, с върха нагоре
Разстояние между клубнелуковиците	10–15 см
Големина на групата	от 5–7 клубнелуковици нагоре
Изложение	Пълно слънце
Почва	Лека и дренирана, pH около 5,5–7,5
Височина на растението	40–60 см
Цъфтеж	Юли – септември

През растежа и цъфтежа се полива редовно, но без преовлажняване. На ветровито място стъблата понякога искат опора.

След цъфтежа — вадене и зимуване

Тигридията е от т. нар. пролетни луковици — тези, които се засаждат напролет и се прибират наесен, заедно с далиите, гладиолите и каните. Редът е следният:

Прецъфтелите цветове се отстраняват, но листата се оставят, докато пожълтеят сами — през това време клубнелуковицата трупа запаси.
Вади се през октомври: след пожълтяването на листата или веднага след първата слана, преди почвата да замръзне.
Клубнелуковиците съхнат една-две седмици на проветриво и на сянка, после стъблата се орязват, а пръстта се изтръсква.
Съхраняват се в касетка със сух торф или пясък, или в мрежести торбички — на тъмно и сухо, при 5–10 °C: мазе, изба или неотопляем гараж. Никога в найлон.
Веднъж месечно омекналите и мухлясалите клубнелуковици се отстраняват, преди да заразят останалите.

При изваждането се вижда и размножаването: на мястото на изхабената майчина клубнелуковица се е образувала нова, едра, а около нея — няколко дребни детки. Отделят се напролет и дават цвят обикновено на втората година.

В саксия и на балкона

Тигридията е подходяща за южен и западен балкон. Съдът трябва да е с отвори за отичане и поне 15–20 см дълбок; в саксия с диаметър 20–25 см се събират 3–5 клубнелуковици, малко по-нагъсто, отколкото в леха. Субстратът се разрежда с пясък или перлит — това е основната застраховка срещу гниене.

Наесен саксията не остава навън: или клубнелуковиците се вадят и се прибират като тези от лехата, или целият съд се внася сух на хладно, а поливането спира до пролетта. Общите правила при луковичните цветя са събрани в ръководството за луковиците в блога.

Чести грешки

Твърде ранно засаждане. В студена и мокра пролетна почва клубнелуковицата не тръгва, а загнива.
Полусянка. Без пълно слънце цветовете са малко, а стъблата се източват и лягат.
Застояла вода. Тежка глина без дренаж и обилен полив в покой са най-честата причина за загубена клубнелуковица.
Единично засаждане. Едно растение дава малко отворени цветове наведнъж — групата прави картината.
Рязане на зелените листа след цъфтежа. Изчаква се пожълтяването, иначе клубнелуковицата остава без запаси.
Оставяне в земята за зимата. Работи само в най-меките райони и с дебел мулч.

Често задавани въпроси за тигридията

Често задавани въпроси за луковици тигридия

Кога се засажда тигридия?

След последните пролетни слани, когато почвата се е стоплила — практически от края на април до средата на май, а по високите и по-студени места към края на май. Ориентирът е почвата на дълбочина около 10 см да се е стоплила трайно до 13–15 °C. За по-ранен цъфтеж клубнелуковиците се засаждат предварително през април в саксии на закрито и се изнасят навън, щом сланите отминат.

На каква дълбочина се садят луковиците на тигридията?

На 8–10 см, мерено от върха на клубнелуковицата до повърхността, с върха нагоре. Разстоянието между тях е 10–15 см. На тежка глинеста почва се сади към плитката граница и с шепа пясък на дъното на дупката, на лека песъчлива — към дълбоката.

Вярно ли е, че цветът на тигридията живее само един ден?

Да. Цветът се отваря сутрин и увяхва до вечерта. Но една клубнелуковица дава няколко цветоносни стъбла, а всяко стъбло носи по няколко пъпки, които се сменят ден след ден. Затова растението се сади на групи от по 5–7 клубнелуковици нагоре — така всяка сутрин има нови отворени цветове.

Колко време цъфти тигридията?

Групата държи цвят няколко седмици, обикновено през юли и август, а при топла есен и през септември. Сезонът се удължава със засаждане на няколко пъти — по няколко клубнелуковици през две седмици, от края на април до средата на юни.

Издържа ли тигридията зимата в градината?

На открито зимува само в райони с меки зими — зони 8–10 по американската скала за студоустойчивост, каквито у нас има само на отделни най-топли места, по Черноморието и в крайния югозапад. Замръзналата почва погубва клубнелуковицата, затова в България тя се вади наесен и зимува на закрито. В най-топлите места се опитва и с дебел мулч, но това остава риск.

Кога и как се вадят луковиците на тигридията?

През октомври — след като листата пожълтеят сами или веднага след първата слана, преди почвата да замръзне. Изважда се внимателно с вила, клубнелуковиците се оставят да съхнат една-две седмици на проветриво и на сянка, след което стъблата се орязват и пръстта се изтръсква.

Как се съхраняват клубнелуковиците на тигридията през зимата?

На тъмно и сухо, при 5–10 °C — мазе, изба или неотопляем гараж. Слагат се в касетка със сух торф или пясък, или в мрежести торбички. Найлонът не става, защото задържа влага. Веднъж месечно касетката се преглежда и омекналите и мухлясалите клубнелуковици се отстраняват.

Може ли тигридия в саксия на балкон?

Може, при южно или западно изложение. Съдът трябва да е с отвори за отичане и поне 15–20 см дълбок; в саксия с диаметър 20–25 см се засаждат 3–5 клубнелуковици. Към субстрата се добавя пясък или перлит срещу гниене. Наесен саксията не остава навън — или клубнелуковиците се вадят, или целият съд се прибира сух на хладно.

Защо тигридията не цъфти?

Най-честите причини са три: недостатъчно слънце, твърде ранно засаждане в студена почва и дребна или изтощена клубнелуковица. При тежка и преовлажнена почва тя загнива, преди изобщо да стигне до цъфтеж. Съвсем дребните детки от миналата година също още не цъфтят.

Как се размножава тигридията?

С детки и със семена. На мястото на изхабената майчина клубнелуковица всяка година се образува нова, едра, а около нея — няколко дребни детки; отделят се напролет при засаждането и дават цвят обикновено на втората година. Семената се сеят напролет на топло, а част от сеянците цъфтят още в първия си сезон.

Става ли тигридията за рязан цвят?

Не. Цветът живее по-малко от денонощие и във ваза издържа само часове, за разлика от гладиола и далията. Тигридията се гледа в градината или в саксия, а за букети от същата група по-подходящи са гладиолите, далиите и фрезиите.