Луковици далия (гергина)

Какво ще намерите в това ръководство

• Грудка, а не луковица — и защо това променя всичко
• Кога се сади далията — месеци и температура на почвата
• Почва и изложение
• Дълбочина и разстояние по групи
• Групите гергини — помпон, топка, кактус, декоративни, джуджета
• Грижи през сезона — поливане, торене, прищипване
• Далия в саксия и на балкона
• След цъфтежа — вадене и съхранение на грудките
• Чести грешки

Грудка, а не луковица — и защо това променя всичко

Далията се продава сред луковиците, но ботанически не е луковица. Това е гнездо от кореноклубени — удебелени корени, събрани като връзка моркови около къс остатък от миналогодишното стъбло. Този остатък се нарича шийка и в него е цялата тайна: пъпките, тоест „очите“, седят само по шийката, никога по самата грудка. Отчупено парче без част от шийката изглежда напълно здраво, но никога няма да покара.

Оттук следват две неща: при засаждане шийката гледа нагоре, а грудките лягат настрани; и при покупка се гледа именно шийката — цяла и здрава, върху твърди грудки, които тежат за размера си.

Кога се сади далията — месеци и температура на почвата

Далията не се сади по календар, а по две условия едновременно: да е минала опасността от късни слани и почвата на дълбочина 10 см да е около 15 °C. Причината е в мексиканския ѝ произход: един мраз убива надземната част, а мократа студена пролетна почва загнива грудката, преди тя изобщо да е образувала корени.

Бързането е по-скъпа грешка от закъснението: грудка, влязла в земята през март, стои седмици в студена влажна почва без работещи корени. Закъснялата с две седмици далия догонва.

Почва и изложение

Далията иска минимум шест, а най-добре осем часа пряко слънце. На полусянка расте, но изтегля дълги слаби стъбла и дава два-три цвята вместо двайсет. Второто условие е завет: високите сортове носят тежки цветове на кухи стъбла, които вятърът чупи.

Почвата трябва да е богата, рохка и преди всичко дренирана — застояла вода не се прощава. Мястото се прекопава на около 30 см и се обогатява с добре угнил компост; пресен тор не се слага. На тежка глина помагат шепа пясък на дъното на ямката и повдигната леха. Подходящата реакция на почвата е pH 6,0–7,0.

Дълбочина и разстояние по групи

Ямката се копае широка, около 30 см на 30 см. Грудката ляга хоризонтално, с шийката нагоре, и се засипва така, че над очите да останат около 5 см пръст — при песъчлива почва малко повече, при тежка глина малко по-плитко. Колчето за високите сортове се забива в същия момент — сложено по-късно, то минава през грудката.

Групите гергини — помпон, топка, кактус, декоративни, джуджета

Гергините се класифицират по формата на цвета, а не по багра или височина. Пет групи покриват почти всичко търсено у нас — различават се на вид, но грижите са едни и същи.

Помпонни

Плътни топчета от навити на тръбичка листенца, до около 5 см в диаметър, върху дълги здрави дръжки — най-добрата гергина за рязан цвят.

Топковидни

Същата кълбовидна форма, но по-едра — обикновено 8–15 см. Спираловидно навитите навътре листенца правят цвета изненадващо устойчив: топковидната гергина държи формата си и след дъжд.

Кактусови и полукактусови

Тесни заострени листенца, извити назад по дължина — цветът прилича на разрошена звезда, обикновено 10–20 см. Полукактусовите са междинната форма, с по-широка основа на листенцето.

Декоративни

Класическата гергина от българския двор: плътно кичест цвят от широки плоски листенца, без видима среда, от 10 см до над 25 см при гигантските сортове. Колчето тук не е препоръка, а условие.

Джуджета за саксия

Ниски и компактни, 30–50 см, с гъст, самостоятелно разклоняващ се храст. Не се прищипват и не се връзват, цъфтят по-рано и са единственият разумен избор за саксия и балкон.

Грижи през сезона — поливане, торене, прищипване

Поливане. Тук е най-често нарушаваното правило: след засаждането не се полива, докато не се покажат първите леторасли. Грудката още няма корени, които да поемат водата, а в мокра хладна почва загнива. Единственото изключение е съвсем суха почва при засаждането — тогава се полива еднократно и умерено. Щом растението тръгне, се полива обилно и рядко — два-три пъти седмично в жегите, дълбоко и под корена, никога по листата. Мулч около 5 см задържа влагата.

Торене. Гергината яде много, но не и азот — той дава великолепен зелен храст с малко цветове и водниста грудка, която не изкарва зимата. Подхранва се на три-четири седмици с тор, беден на азот и богат на фосфор и калий; в края на август торенето спира, за да узрее грудката.

Прищипване. Когато растението е около 20–30 см и има три-четири двойки листа, връхчето се отчупва над последната двойка. Отгоре тръгват два странични израстъка, от тях още, и вместо едно стъбло с един цвят се получава широк храст с много цветове. На всяка дръжка после се образуват по три пъпки: махнат ли се двете странични, централната става забележително по-едра.

Прецъфтелите се махат. Гергината цъфти, докато не върже семе, затова прецъфтелите глави се режат редовно и ниско — до първата двойка листа, а не само главичката. Как се различава прецъфтяло от пъпка: пъпката е кръгла, прецъфтялата глава е конична и заострена. Обичайните неприятели са листните въшки, охлювите по младите леторасли и брашнестата мана в края на лятото.

Далия в саксия и на балкона

За съд стават само ниските сортове — джуджетата и компактните форми до около 50–60 см. Високата декоративна далия в саксия става нестабилна кула, която първият вятър поваля.

Съдът е поне 10–15 л, с диаметър около 30 см, задължително с отвори и дренаж на дъното. Субстратът е лек и богат, с добавен перлит или пясък. В саксия водата свършва бързо — в жегите се полива всеки ден, но вода в подложната чинийка не се оставя. Има и предимство: саксията се засажда още през март на закрито и излиза навън след последната слана, така че цъфтежът започва седмици по-рано.

Наесен саксията не зимува на балкона. Или се внася цяла в мазе на 5–10 °C и се държи почти суха, или грудката се вади и се съхранява като градинската.

След цъфтежа — вадене и съхранение на грудките

Далията цъфти буквално до първата слана, която за една нощ почернява листата. Това не е беда — това е сигналът. След нея се изчаква една до две седмици, докато грудката узрее и втвърди обвивката си. Повече не се чака: проникне ли мразът до нея, тя загива.

Стъблото се отрязва на 5–10 см от земята, гнездото се подкопава с вила на около 30 см встрани и се повдига цяло. Пръстта се изтърсва или се измива със слаба струя. После гнездото се оставя ден-два с главата надолу на проветриво незамръзващо място — обърнато, за да изтече водата от кухото стъбло, която иначе внася гниене в шийката. Следва подсушаване още три до седем дни на сянка и хлад, докато обвивката стане кожеста на пипане. По-дълго не се държи на открито: грудките започват да се спаружват.

Съхранението иска хлад, тъмнина и въздух. Гнездата се нареждат в щайга или кашон, засипани с торф, дървени стърготини, пясък или вермикулит, и стоят при 5–10 °C — мазе, изба, неотопляем коридор. Найлоновият плик е забранен: в него влагата няма къде да отиде. Веднъж месечно се проверява и загнилите места се изрязват до здраво.

Разделянето се прави напролет, когато очите вече личат. Всяко отделено парче трябва да носи част от шийката с поне едно око; срезовете се оставят да засъхнат ден-два. Едно гнездо обикновено дава три до пет нови растения. В най-меките райони някои оставят грудките в земята под дебел мулч, но рискът идва не толкова от студа, колкото от зимната влага.

Чести грешки

• Засаждане прекалено рано. Март и началото на април са за саксия на закрито, не за лехата: в студена мокра почва грудката загнива.
• Обилно поливане веднага след засаждането. Най-честата причина за грудка, която „не поникна“. Водата идва след леторастите.
• Много азот. Разкошни листа, малко цветове и мека грудка, която не изкарва зимата.
• Колче след засаждането. Забито в средата на лятото, то пробива грудката.
• Разделяне без шийка. Парче само от кореноклубена, колкото и едро да е, няма пъпка и не покарва.
• Рязане на цветовете с къси дръжки. Гергината се реже дълго и дълбоко — така се разклонява и дава още цвят.
• Вадене в неподходящ момент. Твърде рано — неузряла грудка, която се спаружва; твърде късно — премръзнала.
• Пресушаване преди прибиране. Няколко дни са достатъчни; седмици на течение спаружват грудките още преди зимата.
• Съхранение в найлон или на топло. Над 15 °C грудките прорастват още през януари, а в найлон загниват.

Често задавани въпроси за луковици далия

Кога се садят далиите (гергините)?

От средата на април до началото на май в равнинните и топли райони, а по-нависоко — към средата на май, винаги след като опасността от късни слани е минала. Второто условие е почвата на 10 см дълбочина да е около 15 °C. За по-ранен цъфтеж грудката се подкарва в саксия на закрито още през март и излиза навън след последната слана.

Далията луковица ли е, или грудка?

Грудка. Далията образува гнездо от кореноклубени — удебелени корени, събрани около шийката, останала от миналогодишното стъбло. Разликата е практична: пъпките, тоест „очите“, са само по шийката, затова парче без част от нея никога не покарва.

На каква дълбочина се сади далия?

Ямката е около 30 см на 30 см, а грудката ляга хоризонтално на 10–15 см, с шийката нагоре, така че над очите да останат около 5 см пръст. Ниските сортове за саксия се садят по-плитко — на 8–10 см. При песъчлива почва малко по-дълбоко, при тежка глина малко по-плитко.

На какво разстояние се садят гергините?

Според височината на сорта: джуджетата на 30–40 см, помпонните и топковидните на 50–60 см, кактусовите на 60–70 см, а едроцветните декоративни на 70–100 см. По-нагъсто въздухът не минава между растенията и брашнестата мана се появява рано.

Полива ли се далията веднага след засаждането?

Не. Докато не се покажат първите леторасли, грудката няма корени, които да поемат водата, а в мокра и хладна почва загнива. Ако почвата е съвсем суха при засаждането, се полива веднъж умерено. Редовното поливане започва след поникване — обилно, рядко и под корена.

Кога цъфтят далиите?

Обикновено от юли до първата есенна слана, а при подкарани на закрито грудки цъфтежът може да започне още в края на юни. Той е непрекъснат, стига прецъфтелите глави да се режат редовно.

Защо далията не цъфти?

Най-честите причини са три: недостатъчно слънце (нужни са шест-осем часа пряко), твърде много азот в торенето и оставени прецъфтели цветове, които карат растението да върже семе и да спре. Помага и прищипването в началото на сезона, което превръща едно стъбло в разклонен храст.

Трябва ли далиите да се прищипват?

Високите сортове — да. Когато растението стигне 20–30 см и има три-четири двойки листа, връхчето се отчупва над последната двойка; отгоре тръгват странични израстъци и вместо едно стъбло се получава широк храст с много цветове. Джуджетата се разклоняват сами и не се прищипват.

Как се получава по-едър цвят?

С премахване на страничните пъпки. На всяка дръжка се образуват три пъпки — централна и две отстрани; махнат ли се страничните, централната става забележително по-едра. Оставени, трите дават повече, но по-дребни цветове.

Вадят ли се грудките на далията всяка година?

Да, в почти цялата страна. Далията е топлолюбива и мразът я убива в земята. Само в най-меките райони някои я оставят под дебел мулч, но рискът е реален и идва повече от зимната влага, отколкото от студа.

Кога се вадят грудките на гергините?

Една до две седмици след първата слана, която за една нощ почернява листата. През това време грудката узрява и втвърдява обвивката си. По-дълго не се чака — проникне ли мразът до дълбочината ѝ, тя загива.

Как се съхраняват грудките през зимата?

Стъблото се реже на 5–10 см и гнездото се изкопава цяло. Оставя се ден-два с главата надолу, за да изтече водата от кухото стъбло, а после се подсушава още три до седем дни на проветриво незамръзващо място, докато обвивката стане кожеста. Прибира се в щайга с торф, дървени стърготини, пясък или вермикулит при 5–10 °C, на тъмно. Найлонов плик не се използва. Веднъж месечно се проверява и загнилите места се изрязват до здраво.

Колко време се сушат грудките след изваждане?

Общо няколко дни, не седмици. Първо ден-два с главата надолу, за да се отцеди водата от стъблото, след което още три до седем дни на сянка и хлад, докато обвивката стане кожеста на пипане. Оставени по-дълго на открито, грудките започват да се спаружват и трудно тръгват напролет.

Може ли далия да се отглежда в саксия на балкон?

Да, но само ниски сортове до около 50–60 см. Съдът е поне 10–15 л, с диаметър около 30 см, с отвори и дренаж на дъното, а в жегите поливането е ежедневно. Наесен саксията не остава навън — или се внася в мазе на 5–10 °C почти суха, или грудката се вади и се съхранява отделно.

Каква е разликата между помпонните и топковидните далии?

Формата е една и съща — кълбо от навити на тръбичка листенца — разликата е в размера. Помпонните са до около 5 см в диаметър, топковидните обикновено 8–15 см. И двете държат формата си след дъжд по-добре от плоските форми.

Как се разделят грудките напролет?

Гнездото се разделя преди засаждането, когато очите вече личат по шийката. Всяко парче трябва да носи част от шийката с поне едно око — иначе остава просто корен. Срезовете се оставят да засъхнат ден-два. Едно гнездо обикновено дава три до пет нови растения.

Многогодишно растение ли е далията?

Да, при условие че грудката презимува на закрито, на сухо и хладно. В градината надземната част загива при първия мраз, но гнездото се вади, съхранява се и напролет се засажда отново — така едно растение живее години и всяка година дава повече посадъчен материал.

Свързани категории

• Луковици анемония
• Луковици ацидантера
• Луковици гладиола
• Луковици иксия
• Луковици кана
• Луковици лилиум
• Луковици мускари
• Луковици циклама
• Есенни луковици
• Пролетни луковици