Луковици циклама
Градинската циклама (Cyclamen hederifolium, в търговията и Cyclamen neapolitanum) е дребно многогодишно растение с плоска грудка, което живее по обърнат календар: цъфти в края на лятото и наесен, изкарва зимата с мраморни листа и заспива чак когато другите растения тръгват. Има и зимна посестрима — Cyclamen coum, която поема щафетата от януари до март. Грудките се садят, докато спят, от юли до септември, и оттам нататък остават в земята с години.
В тази подкатегория са луковици циклама за градина — грудки на бръшляновидната циклама. По-долу е събрана практиката: колко плитко се сади, коя страна е нагоре, защо мястото е под дърветата, а не на слънце, и какво се прави, след като цветовете си отидат.
Няма наличност
Какво ще намерите в това ръководство
- Градинската циклама не е стайната
- Кога се сади и в каква почва
- Дълбочина, страна нагоре и разстояние
- След цъфтежа — грудката остава в земята
- В саксия и на балкона
- Чести грешки
- Често задавани въпроси
Градинската циклама не е стайната
Под името „циклама“ се продават две много различни растения. Онова от цветарските щандове през декември е Cyclamen persicum — персийската, стайната циклама: едри цветове, едри листа и никаква зимоустойчивост, на открито у нас тя измръзва. Градинските видове са другата крайност — дребни, но трайни. Cyclamen hederifolium, бръшляновидната циклама, позната в търговията и със старото име Cyclamen neapolitanum, цъфти в края на лятото и наесен; Cyclamen coum поема щафетата от януари до март. Цветчето е около 2–3 см, растението е високо 10–15 см и се разстила на 15–30 см, а грудката зимува в лехата — справочниците дават бръшляновидната циклама като издръжлива до зона 5, тоест понася мразове около и под минус 20 °C, особено под снежна покривка.
Кога се сади и в каква почва
Сухата грудка влиза в земята, докато е в покой — основният прозорец е от юли до септември. За разлика от лалето цикламата не чака зимен студ, за да цъфти: тя тръгва сама, щом жегата отслабне и дойдат първите есенни дъждове, обикновено в края на август и през септември. Затова по-ранното засаждане е за предпочитане — грудката хваща корен преди цъфтежа. Може да се сади и по-късно наесен, през зимата в незамръзнала земя и рано напролет, но тогава първата година често минава само с листа.
Веднага след засаждането мястото се полива еднократно, за да се слегне почвата около грудката и да тръгнат корените. След това поливане не се повтаря — растението се оправя с дъжда, а постоянно мократа почва му вреди повече от сушата.
Мястото е полусянка до сянка: под широколистни дървета и храсти, покрай северна стена, в основата на жив плет. Точно там, където лятото е сухо и сенчесто и малко друго вирее, цикламата е в стихията си. Почвата трябва да е хумусна, рохка и водопропусклива; тежката глина се поправя с листовка и едър пясък. Варовитата почва не е проблем. Проблем е застоялата вода през лятото, докато грудката спи.
Дълбочина, страна нагоре и разстояние
Цикламата е изключение от правилото „три пъти височината“. Тя се сади плитко — горният край на грудката остава на 3–5 см под повърхността. Заровена по-дълбоко, тя дава листа, но цъфти оскъдно или изобщо не цъфти, а във влажна почва загнива.
| Параметър | Стойност |
|---|---|
| Кога | Юли – септември, суха грудка в покой |
| Дълбочина | Горният край на грудката — на 3–5 см под повърхността |
| Разстояние | 15–20 см между грудките |
| Гъстота за петно | около 25–40 грудки на квадратен метър |
| Страна нагоре | Заоблената надолу, вдлъбнатата с пъпките — нагоре |
| Изложение | Полусянка до сянка, суха сянка под дървета |
| Цъфтеж | Август – ноември (hederifolium); януари – март (coum) |
| Зимуване | Остава в земята, не се вади |
Грудката е плоска като питка и на пръв поглед еднаква от двете страни, затова обръщането ѝ е класическата грешка. Долната страна е заоблена и гладка, горната е по-грапава, леко вдлъбната, с дребни пъпки и следи от миналогодишните дръжки. При съмнение сложете грудката на ребро — кълновете и корените сами ще намерят посоката.
След цъфтежа — грудката остава в земята
Тук няма вадене и зимуване в мазето. За разлика от гладиолите и далиите цикламата се засажда веднъж и остава на място с години, а грудката ѝ става по-едра с всеки сезон.
Редът на годината е обърнат: първо цветовете, после листата. След цъфтежа дръжките се навиват на спирала и притеглят семенната кутийка до земята; оттам семената се разнасят от мравките — така петното се разширява само. От семе до първи цвят минават около две-три години, така че търпението е част от работата.
Листата излизат наесен, изкарват цялата зима като жив килим и пожълтяват към края на пролетта. Не се режат зелени — листът храни грудката за следващия сезон. Щом започне отмирането, мястото се замулчира с шепа угнила листовка или компостирана кора. През лятото не се прави нищо: без поливане и без прекопаване. Отбележете мястото с колче — над спящата грудка не личи нищо и лопатата я улучва точно тогава.
В саксия и на балкона
Градинската циклама се справя и в съд, стига той да е широк и плитък — тип купа, не кофа. Задължителни са отточните отвори и рохкавата смес: универсална почва с добавени листовка и перлит или едър пясък. Саксията остава на открито цялата зима, на сенчесто или полусенчесто място; внесена на топло, градинската циклама се обърква и загива. В съд обаче грудката е далеч по-изложена на студ, отколкото в лехата — при силни и продължителни мразове преместете саксията до стена, на завет, или я обвийте отвън. През лятото съдът се държи на сухо и на сянка, извън обсега на дъжда, и се полива съвсем пестеливо. В саксия повече циклами загиват от преполиване, отколкото от суша.
Чести грешки
- Твърде дълбоко засаждане — по-дълбоко от 5 см грудката дава листа, но не и цвят.
- Обърната грудка — заоблената страна е долу; при колебание сложете грудката на ребро.
- Слънчева леха — мястото е под дърво или до северна стена, не на пек.
- Поливане на спящата грудка — след еднократното поливане при засаждане водата се спира; постоянната влага през покоя води до загниване.
- Изрязване на зелените листа — листът работи за догодина, реже се само изсъхналото.
- Грижа като за стайна циклама — никакво прибиране на топло и никакво редовно наторяване.
- Прекопаване на мястото — през лятото над грудката не се вижда нищо, затова се маркира.