Луковици книфофия

Какво ще намерите в това ръководство

• Кога се сади книфофията и защо садим напролет, а не наесен
• На каква дълбочина влиза коренището и на какво разстояние
• Почва, изложение и полив — кое е решаващото условие
• Какво се прави след цъфтежа и как растението зимува
• Книфофия в саксия и на балкона
• Честите грешки, които погубват младите растения

Кога се сади книфофията

Книфофията се сади напролет — у нас това е април и май, след като отминат късните слани и почвата се затопли устойчиво, ориентировъчно над 10 °C. Причината е в произхода: растението идва от Южна Африка и младото коренище загнива в студена и мокра земя, преди да е пуснало корен. Засадено напролет, то има цяло лято да се захване и посреща първата си зима вече вкоренено.

Първата година цъфтежът може да е слаб или да липсва — това не е дефект. Книфофията показва пълния си вид от втората-третата година, когато туфата се разрасне. Цъфтежът е летен: при повечето сортове от юли до септември, при част от сортовете още от юни, а голите цветоноси на едрите сортове стигат 90—120 см.

Дълбочина и разстояние — коренище, а не същинска луковица

Това, което в търговията върви като „луковица книфофия“, всъщност е коренище с месести корени и връхна пъпка — както при божура. Разликата е практическа и е най-важното в цялото ръководство: коренището се засажда плитко. Короната — връхната пъпка — остава на нивото на почвата, най-много леко покрита с 2—3 см пръст. Заровена по-дълбоко, тя загнива.

Дълбочината не се променя според големината на сорта — тя е една и съща за високите и за джуджетата. Според сорта се променя само разстоянието между растенията.

Преди засаждане сухите корени може да се накиснат в хладка вода за час-два, за да се раздвижат; не се оставят цяла нощ във вода. Мястото се прекопава дълбоко, 30—40 см: месестите корени слизат надолу и не понасят сбит пласт под себе си.

Разстоянието не е излишен лукс: книфофията иска въздух около туфата, а нагъсто засадените растения държат влага и по-лесно загниват.

Почва, изложение и полив

Отцедливата почва е по-важна от всичко останало, включително от студоустойчивостта. Книфофията понася сериозен мраз, но не понася преовлажнена земя през зимата — загива не от студ, а от вода, застояла около короната. На тежка глинеста земя се прави повдигната леха или в ямата се внасят едър пясък и зрял компост. Реакцията на почвата не е критична: расте на кисела, неутрална и алкална.

Изложението е пълно слънце — поне шест часа пряка светлина. На полусянка растението живее, но цветоносите са малко и проточени. Първото лято след засаждането растението се полива редовно, за да се захване; след това е сухоустойчиво и иска вода само при продължително засушаване — дълбоко и рядко, а не често и по малко. Торенето е умерено, с балансиран тор напролет; силният азот дава буйни листа за сметка на класовете.

След цъфтежа и как книфофията зимува

Прецъфтелите класове се режат в основата — така растението не хаби сили за семена и често подкарва нова вълна цветоноси. Дотук е лесно. Истинският изпит идва наесен и правилото е обратното на очакваното: листата не се режат през есента. Оставят се цели, дори когато изсъхнат — те са покривът, който пази короната.

Практиката, която пази растенията в по-сурови райони, е листата да се вържат на сноп над центъра на туфата. Снопът отклонява дъжда и снега встрани, вместо водата да се събира в короната и да замръзва там. Отгоре се мулчира със слама или суха шума, но мулчът стои на няколко сантиметра от самата корона, за да не задържа влага. Напролет, щом тръгне новият растеж, старите листа се почистват.

Книфофията не се вади за зимата. Тя е многогодишно растение, остава на едно място години наред и не обича местене. Деление се прави рядко — на три-пет години и само напролет, когато туфата се сгъсти и цъфтежът отслабне.

Книфофия в саксия и на балкона

Може, но съдът трябва да е голям и дълбок, с отвори на дъното и дренажен пласт, защото корените слизат надолу. Субстратът се олекотява с перлит или едър пясък. През лятото саксията се полива по-често от лехата, тъй като изсъхва по-бързо, но подложка с вода не се оставя никога.

Зимата в съд е по-трудна, отколкото в земята — корените нямат изолацията на почвата. Саксията се прибира на завет до стена, увива се или се вкопава в лехата, а поливането почти спира. Листата и тук остават неподрязани до пролетта.

Чести грешки

• Дълбоко засаждане. Корона, заровена по-дълбоко от 5 см, загнива. При книфофията плиткото е правилното.
• Мокро място. Ниска леха със застояла зимна вода е по-опасна от всеки мраз.
• Отрязани листа наесен. Оголената корона остава без покрив, събира вода и замръзва.
• Полусянка. Листа има, класове почти няма.
• Силен азотен тор. Същият резултат — зеленина за сметка на цвета.
• Често местене и деление. Книфофията не понася безпокоене и след преместване мълчи сезон-два.
• Отчаяние след първата година. Слабият първи цъфтеж е нормален — растението още гради туфата си.

Често задавани въпроси за луковици книфофия

Кога се садят луковиците книфофия?

Напролет — у нас през април и май, след последните слани и когато почвата се затопли устойчиво, ориентировъчно над 10 °C. Есенно засаждане не се препоръчва: младото коренище няма време да се вкорени и през мократа студена зима загнива. Преди засаждане сухите корени може да се накиснат в хладка вода за час-два, но не се оставят цяла нощ във водата.

На каква дълбочина се сади книфофия?

Плитко — по-плитко, отколкото повечето хора очакват. Короната, тоест връхната пъпка, остава на нивото на почвата, най-много леко покрита с 2—3 см пръст. Дълбокото засаждане е първата причина за загинали растения, защото заровената корона загнива. Дълбочината не се променя според сорта — еднаква е за високите и за джуджетата. Самата почва обаче се прекопава на 30—40 см, за да слязат месестите корени свободно.

На какво разстояние се садят растенията книфофия?

Според големината на сорта: високите, с цветоноси над 90 см — на 50—60 см едно от друго; средните — на 40—50 см; ниските и джуджетата — на 30—40 см. Гъстото засаждане задържа влага около туфите и увеличава риска от гниене, затова разстоянието не се спестява.

Каква почва и изложение иска книфофията?

Задължително отцедлива почва и пълно слънце — поне шест часа пряка светлина. Реакцията на почвата не е критична: расте на кисела, неутрална и алкална. На тежка глина се прави повдигната леха или в ямата се внасят едър пясък и зрял компост. На полусянка растението живее, но цветоносите са малко и проточени.

Издържа ли книфофията на студ и вади ли се за зимата?

Не се вади — книфофията е многогодишно растение, което остава на едно място години наред и не обича местене. Понася сериозен мраз, но не понася застояла вода: зимните загуби почти винаги идват от мокро място, а не от ниска температура. Деление се прави на три-пет години и само напролет.

Режат ли се листата на книфофията наесен?

Не, точно обратното. Листата се оставят цели през есента и зимата, защото са покривът на короната. В по-сурови райони се събират и връзват на сноп над центъра на туфата — така дъждът и снегът се отклоняват встрани, вместо водата да се събира в короната и да замръзва там. Отгоре се мулчира със слама или суха шума, на няколко сантиметра от самата корона. Почистват се напролет, щом тръгне новият растеж.

Кога цъфти книфофията?

През лятото — при повечето сортове от юли до септември, а при част от сортовете още от юни, като точният период зависи от сорта и от годината. Отрязването на прецъфтелите класове в основата често подкарва нова вълна цветоноси. Първата година след засаждане цъфтежът може да е слаб или да липсва, защото растението първо гради туфата си.

Защо книфофията не цъфти?

Най-честите причини са три: твърде дълбоко засадена корона, недостатъчно слънце и прекалено азотно торене, което дава листна маса за сметка на класовете. Добавят се младата възраст — пълният вид идва от втората-третата година — и скорошно преместване, след което растението мълчи сезон-два. Сгъстена стара туфа също отслабва и иска деление напролет.

Колко често се полива книфофията?

Първото лято след засаждането — редовно, докато растението се захване. След това е сухоустойчива и иска вода само при продължително засушаване, при това дълбоко и рядко, а не често и по малко. В саксия се полива по-често, защото съдът изсъхва бързо, но подложка с вода не се оставя никога.

Може ли книфофия в саксия на балкона?

Може, при голям и дълбок съд с отвори на дъното и дренажен пласт — корените са месести и слизат надолу. Субстратът се олекотява с перлит или едър пясък. Зимата в саксия е по-трудна, отколкото в лехата, защото корените нямат изолацията на почвата: съдът се прибира на завет до стена, увива се или се вкопава, а поливането почти спира.

Книфофията същинска луковица ли е?

Не в строгия смисъл. Това, което в търговията върви като „луковица книфофия“, е коренище с месести корени и връхна пъпка — както при божура. Оттам идва и цялата разлика в засаждането: същинската луковица влиза дълбоко, а коренището на книфофията — плитко, с короната на нивото на почвата.

Свързани категории

• Луковици анемония
• Луковици ацидантера
• Луковици божур
• Луковици ирис
• Луковици кана
• Луковици мускари
• Луковици тубероза
• Луковици циклама
• Есенни луковици
• Пролетни луковици