Луковици фрезия
Фрезията (Freesia) е южноафриканско клубнелуковично растение от семейство Перуникови — същото, в което са гладиолата, ирисът и минзухарът. Разпознава се веднага: тънко стъбло, високо 30–45 см, което в горния край рязко завива настрани, и наредени само от едната му страна пет до десет фунийковидни цвята с аромат, смятан за един от най-силните сред градинските цветя. У нас клубенчетата не презимуват на открито — садят се напролет, след последните слани, и цъфтят през лятото.
Тук са събрани луковици фрезия — 3 позиции: два кичести микса и жълт сорт, в опаковки по 7 и 10 клубенчета. Под решетката с продуктите следва практиката: кога точно се сади, на каква дълбочина и разстояние, каква почва и изложение иска, какво се прави след цъфтежа — вади ли се, или остава в земята — и как се отглежда фрезия в саксия на балкона. Накрая са отговорите на най-често задаваните въпроси.
3.95€
Няма наличност
Няма наличност
Какво ще намерите в това ръководство
- Клубенче, а не луковица — и защо фрезията не презимува у нас
- Кога се сади — месеци и температура
- Дълбочина, разстояние и опора
- Почва, изложение и поливане
- След цъфтежа — вадене и съхранение
- В саксия и на балкона
- Чести грешки
Клубенче, а не луковица — и защо фрезията не презимува у нас
В търговията всичко върви под общото име „луковици“, но подземната част на фрезията е клубнелуковица — дребно конусовидно телце с мрежеста обвивка, без сочните люспи на лалето. Родът е от семейство Перуникови и е южноафрикански, с център на разпространение Капската област, където дъждовете падат през зимата, а лятото е сухо. Оттам са и навиците му: расте и цъфти в прохладно време, а в жегата се прибира в покой.
Оттук следва и ограничението. Фрезията понася само няколко градуса слана за кратко, а трайно замръзналата почва убива клубенчето — у нас то не остава в лехата през зимата. Освен това клубенчетата в търговията минават през месеци топла обработка преди продажба — съхранение при около 26 °C и висока влажност (75–80%) в продължение на 14 до 20 седмици. Тази подготовка замества сухото южноафриканско лято и настройва растението да заложи цвят след засаждането.
Кога се сади — месеци и температура
Прозорецът е април и началото на май, след като опасността от слани практически е минала и почвата на дълбочината на засаждане се задържи над около 10 °C. По-рано няма смисъл: в студена и мокра пролетна земя клубенчето по-скоро загнива, отколкото тръгва. По-късно също няма смисъл — тогава младото растение попада направо в жегата.
От засаждането до първия цвят минават 12 до 16 седмици. Засадена през април фрезия цъфти обикновено през юли, по-късните партиди — през август, а едно засаждане държи цвят три-четири седмици. Две-три партиди през десетина дни в рамките на прозореца разтягат цъфтежа с още няколко седмици.
Има и горна температурна граница и тя е по-важната. Цветните пъпки се залагат в първите седмици след поникването и само в прохладно време — оптимумът е около 13–17 °C, а при трайно над около 20 °C растението спира да ги залага. Затова закъснялото засаждане в горещ район често дава листа без цвят, а лека следобедна сянка там е предимство, не недостатък.
Дълбочина, разстояние и опора
Фрезията се сади плитко, със заострения връх нагоре: клубенчето е дребно и правилото „три пъти височината“, което важи за лалето и нарциса, тук не се прилага.
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Дълбочина в леха | около 5 см (4–6 см) |
| Разстояние в лехата | 5–8 см |
| Разстояние в саксия | около 5 см |
| Височина на растението | 30–45 см |
| Цветове на класче | 5 до 10 |
| От засаждане до цъфтеж | 12–16 седмици |
| Продължителност на цъфтежа | 3–4 седмици |
| Температура за залагане на цвят | прохладно — под около 20 °C |
| Зимуване на открито у нас | не зимува; понася само лека краткотрайна слана |
Тънките стъбла полягат, особено след дъжд и когато класчето натежи, затова опората се предвижда предварително — клонки, ниска решетка или обръч, поставени още докато растението е ниско. Помага и засаждането на плътни групи: съседните растения се придържат взаимно.
Почва, изложение и поливане
Иска се плодородна и добре отцедлива почва; застоялата вода е основната причина за загниване на клубенчетата. Към киселинността фрезията не е претенциозна — добре ѝ е около неутралното, pH 6,5–7,5. Тежката глина се поправя с узрял компост и едър пясък, а на мокър терен по-сигурни са повдигната леха или съд. Изложението е слънчево и на завет; само в най-горещите градини лека следобедна сянка помага.
Полива се умерено и равномерно през растежа и цъфтежа, в основата, а не по листата. Подхранване не е задължително на добра почва; при бедна се дава течен тор с превес на калия, през две седмици от появата на първите пъпки. Азотът дава буйни листа за сметка на цвета.
След цъфтежа — вадене и съхранение
Прецъфтелите класчета се отрязват, но листата остават, докато пожълтеят сами — поне шест седмици след цъфтежа. През това време клубенчето натрупва запасите за следващия сезон; отрежат ли се листата, докато са още зелени, то остава изтощено.
Когато листата пожълтеят или след първата слана, клубенчетата се изравят внимателно. Стъблата се скъсяват до 2–3 см, клубенчетата съхнат няколко дни на проветриво и сенчесто място, старото сбръчкано телце отдолу се отстранява и се запазват новите плътни клубенчета заедно с дребните детки.
Съхранението е в щайга със сух пясък или торф, на тъмно и сухо — и за предпочитане на топло, около 20–25 °C. Топлината върши същото, което прави и обработката на търговските партиди: подготвя клубенчето да заложи цвят. В студено мазе клубенчетата се запазват, но напролет по-често дават само листа. Найлонът е изключен — вътре се задушават и мухлясват.
В саксия и на балкона
Съдът е естественото място на фрезията у нас, защото решава и въпроса със зимуването. Стига саксия с дълбочина около 20 см и задължителни отвори на дъното; субстратът е лек — две части качествена смес за цветя и една част перлит или едър пясък. В съд с диаметър 13–15 см влизат пет-шест клубенчета, на 5 см дълбочина и на около 5 см едно от друго.
Саксията стои на светло и проветриво място, но не в най-припечения ъгъл. Полива се по-често, отколкото в леха — на малки количества и без застояла вода в подложната чинийка. Наесен листата се оставят да изсъхнат, поливането спира и съдът се прибира на сухо и тъмно; стайната топлина върши по-добра работа от студеното мазе, защото подготвя клубенчетата за следващия цъфтеж.
Чести грешки
- Есенно засаждане на открито. Фрезията не е лале — студ не ѝ е нужен, а зимата в лехата обикновено убива клубенчето.
- Твърде дълбоко засаждане. Пет сантиметра стигат; по-дълбоко клубенчето никне бавно и по-често загнива.
- Мокро и тежко място. Застоялата вода погубва повече клубенчета от студа.
- Липса на опора. Тънките стъбла полягат под тежестта на класчето и се пречупват.
- Късно засаждане в горещ район. При трайно над около 20 °C растението не залага цветни пъпки.
- Отрязани зелени листа веднага след цъфтежа. Точно тогава клубенчето се зарежда за догодина.
- Студено съхранение на извадените клубенчета. Топлото и сухо зимуване е това, което ги кара да заложат цвят за следващия сезон.
- Съхранение в найлон. Извадените клубенчета искат хартия, щайга или сух пясък и проветриво помещение.