Декоративен лук (алиум)
Декоративният лук (алиум) е от същия род като кухненския лук, но се отглежда заради съцветието: десетки звездовидни цветчета, събрани в кълбо на върха на голо стъбло. Повечето градински видове идват от сухите планини и степи на Средна Азия — оттам са и изискванията им: слънце и почва, която се отцежда. Височината върви от двайсетина сантиметра при ниските видове до 80–90 см при най-високите, а кълбото — от три сантиметра в диаметър до цяла длан. Луковиците се садят наесен, от септември до ноември, в изстиваща почва, и цъфтят от май до края на юни — точно когато лалетата и нарцисите привършват, а лятното цъфтене още не е започнало.
На страницата са петте вида в асортимента — от ниската „Кралица на слоновата кост“, през синия алиум и високия „Shing“, до христофи с най-едрите кълба и готовия микс. Под решетката с продуктите следва ръководството: точните месеци и температурата на почвата, дълбочината и разстоянието за всеки калибър, каква почва и какво изложение искат луковиците, какво се прави след цъфтежа, как алиумът се отглежда в саксия и как съцветието се изсушава за зимен букет.
2.95€
3.10€
Няма наличност
Няма наличност
Няма наличност
Какво ще намерите в това ръководство
- Кога се сади — месеци и температура на почвата
- Дълбочина и разстояние — числата за алиума
- Почва и изложение
- Видовете на тази страница
- След цъфтежа — луковицата остава в земята
- Сухият цвят — съцветието след прецъфтяване
- В саксия и на балкон
- Чести грешки
- Често задавани въпроси
Кога се сади — месеци и температура на почвата
Алиумът е есенна луковица: в земята влиза от средата на септември до края на ноември. Ориентирът обаче не е датата в календара, а температурата на почвата. Вкореняването тръгва, когато почвата слезе под около 15 °C, и практически спира около 5 °C — затова луковицата трябва да е в земята поне четири до шест седмици преди тя да замръзне. Корените се образуват наесен; надземното растение идва чак напролет.
За повечето райони у нас това означава октомври. В по-топлите части на страната прозорецът се измества към ноември, а в планинските и по-студените — към септември. Правилото за проверка е просто: садете, когато нощите вече са трайно хладни, но лопатата още влиза в земята без бой.
Закъснението не е фатално — докато почвата се копае, засаждането има смисъл и цъфтежът просто закъснява с една-две седмици. Обратното не важи: алиумът се нуждае от зимен студ, за да заложи цвят, и луковица, засадена напролет, дава листа, но кълбо рядко.
Дълбочина и разстояние — числата за алиума
Общото правило при луковичните е дълбочина три пъти височината на луковицата. При алиума се работи по горната граница — три до четири пъти — по две причини: дълбоко засадената луковица не се изтласква нагоре при редуващи се мразове, а високото стъбло стои стабилно и не ляга при вятър. Луковицата се слага с върха нагоре, а плоското дъно с останките от корени — надолу.
| Луковици | Дълбочина | Разстояние в групата |
|---|---|---|
| Дребни (син алиум, дребните видове от микса) | 8–10 см | 8–10 см |
| Средни (Кралица на слоновата кост) | 10–15 см | 15–20 см |
| Едри, на високо стъбло (христофи, Shing) | 15–20 см | 20–25 см |
Разстоянието в таблицата е между съседните луковици в групата, не между групите. Алиумът не се реди в редица покрай алеята — кълбото е твърде правилна форма, за да търпи още геометрия около себе си. Садят се петна: по три до пет луковици при едрите видове и по десет до петнайсет при дребните. След засаждане се полива веднъж обилно, за да прилегне почвата плътно около луковицата; оттам нататък есенните дъждове стигат.
Почва и изложение
Изложението е просто: пълно слънце. На сянка стъблото се източва, кълбото излиза по-дребно и растението ляга. Половин ден пряко слънце е минимумът, цял ден — оптимумът.
Почвата е по-важната половина от уравнението. Тези видове идват от сухи, каменисти местообитания — лято на сухо, зима без застояла вода. Затова най-честата причина за загинала луковица не е студът, а мократа глинеста почва през януари и февруари. На тежка почва се копае по-широка дупка с шепа едър пясък или ситен чакъл на дъното, а лехата се повдига с няколко сантиметра над терена. На лека песъчлива почва алиумът е като у дома си.
Подхранване практически не се изисква: компост, вкаран при подготовката на лехата, стига за години. Прясната тор е грешка — тя носи влага и гниене точно там, където луковицата не ги понася. И една мярка, взета от зеленчуковата градина: алиумът не се сади там, където предната година е имало лук, чесън или праз, защото почвените болести по лука са същите и за декоративния му роднина.
Видовете на тази страница
Видовете се различават силно по височина и по големина на кълбото — и точно от това зависи къде им е мястото в лехата.
| Вид | Височина | Съцветие | Цъфтеж |
|---|---|---|---|
| Shing (Allium jesdianum) | 70–90 см | плътно кълбо около 8 см, тъмно лилаво-виолетово | края на май – юни |
| Кралица на слоновата кост (Allium karataviense) | 20–25 см | кълбо 10–12 см с цвят на слонова кост; широки сиво-зелени листа | май |
| Син (Allium caeruleum) | 50–60 см | дребни кълба около 3 см, ярко синьо | юни |
| Христофи (Allium christophii) | 40–60 см | най-едрото кълбо тук — до около 20 см, от сребристо-лилави звезди | края на май – юни |
| Микс | различна | комбинация от видове в една опаковка | май – юни |
Едрите видове на високо стъбло се садят по-назад в лехата или като солисти сред ниски многогодишни; ниските — отпред, покрай бордюра, в алпинеум или в саксия. Миксът върши работа, когато се търси петно с различна височина и разтеглен цъфтеж, без да се подбира вид по вид.
След цъфтежа — луковицата остава в земята
Алиумът е многогодишно растение и луковицата не се вади. Оставена на място, тя се възстановява през лятото, образува дъщерни луковички и с годините петното се сгъстява само. Изваждане се прави единствено когато гнездото се сгъсти прекомерно и цъфтежът отслабне — ориентировъчно на четири-пет години, след изсъхване на листата: гнездото се разделя, луковичките се подсушават и се засаждат отново наесен.
Листата са отделна тема и източник на излишна тревога. При много алиуми, особено при едрокълбестите, те пожълтяват и изсъхват още преди или по време на цъфтежа. Това е нормално поведение, а не болест и не грешка в поливането. Оттам идва и класическото решение: алиумът се сади сред многогодишни, които в края на май вече са се разлистили и скриват долния етаж — здравец, лавандула, ниски декоративни треви. Зелени листа не се режат, защото хранят луковицата за следващата година.
През лятото луковицата е в покой и не иска нищо — нито полив, нито торене. Именно редовният летен полив на съседните растения е честа причина за загниване.
Сухият цвят — съцветието след прецъфтяване
Съцветието на алиума запазва формата си и след като цветът избледнее — това е второто голямо предимство на рода. Подходите са два. Първият е да не се реже нищо: кълбото изсъхва на място, стои изправено и държи структурата на лехата до късна есен, а по-късно семената падат и растението се самозасява. Ако самосевът е нежелан, съцветията се махат преди семената да узреят.
Вторият подход е сухият букет. Стъблото се реже в сух ден, когато цветът е избледнял, но самото стъбло е още твърдо и зеленикаво — обикновено в края на юни и през юли. После стъблата се връзват по две-три и се окачват с главите надолу на сухо, проветриво и по възможност тъмно място за три до шест седмици. Има и по-мързелив вариант: стъблата се оставят изправени в съд с около 5 см вода, която не се долива — докато водата се изпари, съцветието изсъхва бавно и запазва формата си. Преди семената да започнат да се ронят, кълбото се напръсква с безцветен фиксатор или лак за коса.
В саксия и на балкон
Алиум в саксия се получава при три условия. Първото е дълбочина: съд от поне 30 см, защото под луковицата трябва да остане място за корени. Второто е отцеждането — отвори на дъното, слой чакъл и субстрат, разреден с около една трета едър пясък или перлит. Третото е зимуването на открито: саксията не се прибира на топло, защото без студ алиумът не образува цвят.
Опасността на балкона не е мразът, а водата. Съд без отток, оставен под дъжд и сняг, се превръща в блато. Затова саксията се държи защитено — до стена или под стряха — и през зимата не се полива. При ограничен обем са по-подходящи ниските видове; високите стъбла в саксия се клатят и искат подпора.
Чести грешки
- Плитко засаждане на едрите луковици. Стъблото ляга при първия дъжд, а луковицата се изтласква нагоре при редуващи се мразове.
- Мокро място. Ниска част от градината, тежка глина или леха под улук — там алиумът не изкарва зимата.
- Отрязани зелени листа. Листът храни луковицата, докато е зелен; отрязан рано, следващият цъфтеж е по-слаб.
- Засаждане напролет. Без зимен студ луковицата дава листа, но не и кълбо.
- Прясна тор в дупката. Влага и гниене точно под луковицата.
- Летен полив. През покоя алиумът иска сухо; поливната леха му е враг.
- Единични луковици в редица. Ефектът е в групата — едно кълбо изглежда самотно, петно от пет прави картина.
- Паника от пожълтелите листа. При много видове това е нормално и се случва още преди цъфтежа.
Алиумът е удобен партньор на останалите есенни луковици: поема щафетата през май и юни, когато лалетата и нарцисите привършват. Цялата гама е в категория Есенни луковици.