Белтирул – биологичен инсектицид за контрол на вредители по зеленчукови и декоративни култури - 2,5 гр

Признаци: По листата на зелевите култури се появяват купчинки жълти яйца, подобни на малки кегли, а после гъсеници, които се хранят на групи и изгризват големи дупки, понякога до жилките. Зрялата гъсеница е до 4 см, синкавозелена с жълти ивици, черни петна и къси бели власинки. По растенията остават и изпражнения.

Признаци: Листата са с неравни разкъсани дупки или са изядени почти изцяло. Според вида гъсениците може да завиват и свързват листа с нишки, да правят ходове между двете повърхности на листа или да пробиват растителните части отвътре. Край повредите често има изпражнения. Гъсеницата има три чифта членести крачета отпред и до пет чифта меки коремни крачета.

Признаци: Ларвите се хранят вътре в листа и оставят петновидни ходове, през които кожицата остава цяла и изглежда прозрачна. По-късно петната потъмняват и мъртвеят. Ларвите навлизат и в стъбла и плодове през малки входни отвори, около 2–3 мм, а при връхните пъпки и цветове се виждат черни изпражнения.

Признаци: Гъсениците на първото поколение се хранят в съцветията: изяждат цветните пъпки и ги оплитат с паяжинка. По-късно пробиват растящите зърна и ги издълбават; остават кръгли дупчици, през които влиза сивото гниене. При топло време може да се появи и трето поколение, което поврежда тежко узрелите зърна. Молецът е дребен, със сламеножълти крила и широка тъмнокафява напречна ивица.

Признаци: Дребни зелени гъсенички, заострени в двата края, гризат листата отдолу между жилките и оставят горната ципа цяла, като прозорче. Те ядат и връхните пъпки, цветовете и шушулките, а при многобройни гъсеници листата се разкъсват на дупки. Ако ги докоснете, се мятат бързо и често увисват на копринена нишка.

Признаци: Върховете на младите леторасти увяхват, изсъхват и се извиват като знаме; по ябълка това може да се сбърка с ранно изсъхване на клонка, но клонката е куха и пълна с изпражнения. По плодовете гъсеницата влиза най-често откъм дръжката или където два плода се допират; от раната излизат смола и кафяви изпражнения около чашката или дръжката, а месото е частично разрушено.

Признаци: Младите гъсеници ядат тъканта от долната страна на листа и листът изглежда скелетиран, което обикновено не вреди много. Минават и на съцветията, а по-късните поколения гризат кожицата и месото на зърната и така отварят път на сивото гниене. Гъсеницата е светло- до тъмнозелена, около 1,5 см, и е много подвижна при допир.

Признаци: Дребен сив молец с тъмни точици; гъсеницата е зеленикава с кафяви петна, дълга 8–9 мм. В листата има мини, а гъсениците ядат и листа и пъпки. Съцветията са оплетени с копринени нишки, с изпражнения и кафяви венчелистчета; една гъсеница може да унищожи 20–30 цвята. В малките маслини гъсеницата се вгризва до семката и плодовете окапват преждевременно.

Признаци: По листата се появяват неравни дупки, често с изпражнения край тях. Младите гъсеници изгризват тъканта и оставят само жилките, а по-едрите ядат от ръба навътре и влизат в зелевите глави и в плодовете. Едрите гъсеници са гладки, зелени до кафяви или почти черни, често с тънки надлъжни ивици. Някои падат от растението при допир.

Признаци: Върховете на младите леторасти увяхват и изсъхват на няколко сантиметра от края, а сухите листа остават по тях като флагче. Вътре в летораста живее кафява гъсеница с по-светли пръстени между сегментите, дълга до 1,3 см. По зреещите плодове има плитки следи от гризане под кожицата, дребни дупчици и лепкави капки сок.

Признаци: Гъсениците живеят на групи в копринено гнездо по разклоненията и оголват цели клонки, особено по ябълка и слива. Космати са, със сини, оранжеви и бели надлъжни ивици, дълги до 5 см. Младите гризат и пъпки, после листата от края навътре. Името идва от яйцата: плътен пръстен от 100–250 яйца около тънка клонка, в който и зимуват.

Признаци: Гъсеницата е светло- до тъмнозелена, отгоре по-тъмна, дълга около 20 мм, с малка светлокафява до черна глава. Живее в завити или свързани с паяжинка листа и при допир се мята и се спуска на нишка. Вредата по листата е малка; по-лоши са нагризаните пъпки, цветове и млади плодчета. Те окапват или остават загрубели, деформирани, с дълбоки белези.

Признаци: Гъсениците влизат в цветните пъпки и ги ядат отвътре, гризат части от цвета и ги оплитат с нишки. Повредените пъпки и цветове бързо увяхват и падат. На младия плод малката гъсеница прави плитко убождане, често с капка смола, а с растежа мястото става кафяв сух белег, който намалява качеството. Най-засегнати са лимонът и лаймът.

Признаци: Гъсениците оплитат цветовете в съцветията с паяжинка и ги изяждат; могат да влязат и в дръжката, а съцветието да изсъхне. По-късно проникват в зелените зърна и ги издълбават, оставяйки само кожицата и семките. Нападнатите зърна и гроздове са оплетени с паяжинка и замърсени с изпражнения; най-голяма е вредата от гъсениците на по-късните поколения.

Признаци: Напролет младите гъсеници минират развиващите се листа на ябълката, после излизат и плетат общи паяжини, често по няколко на едно дърво. Гъсеницата е сива, жълтеникавосива или зеленикавокафява, с черна глава и два реда черни точки по гърба. Върховете на клоните остават без листа, а плодовете може да не се развият и да окапят рано.

Признаци: Гъсеницата е бяла до светлорозова, с тъмнокафява глава, и се вгризва в плода. При входа има малка купчинка червеникавокафяви изпражнения, а при разрязване се виждат тунели до семенната кутийка, пълни с ронливи изпражнения. Нападнатите плодове често узряват и падат по-рано.