Децис 100 ЕК - мощен инсектицид

Признаци: Нападнатият плод се сбръчква и от зелен става сив или жълтеникавосив, а с времето тъмносив до почти черен. Повечето такива плодове остават на дървото след прибиране на реколтата и дълго през следващата година. Вътре ядката е изядена: остават обвивка, останки и бяла безкрака ларва. Възрастната оса излиза през прогризана дупка.

Признаци: Дребна закръглена въшка, 1–2 мм, маслиненозелена до кафеникава, с ръждивочервени петна отзад. Колониите започват от долните листа и стъблата. При силно нападение листата имат златистожълти ивици, а понякога флаговият лист се усуква като тирбушон и хваща осилите. Главната вреда е, че пренася вируса на жълтото вджуджаване на ечемика.

Признаци: По листата на зелевите култури се появяват купчинки жълти яйца, подобни на малки кегли, а после гъсеници, които се хранят на групи и изгризват големи дупки, понякога до жилките. Зрялата гъсеница е до 4 см, синкавозелена с жълти ивици, черни петна и къси бели власинки. По растенията остават и изпражнения.

Признаци: Вредят дребните ларви, а не самите мушички: възрастните са малки, кафяви или черни и не хапят. По ябълка и круша младите листа се завиват плътно от ръба на тънки тръбички, зачервяват, после покафеняват, стават крехки и падат, а връхчетата закърняват. По круша плодчетата първо растат бързо и омекват, после почерняват и падат, а вътре има много оранжево-бели ларви до 4 мм.

Признаци: Гъсеницата е зелена, от ярка до тъмномаслинена, с тъмна ивица по гърба с бели ръбове и жълтеникава линия отстрани. Има само три чифта задни крачета и върви на дъга. Младите изяждат тъканта между жилките и листата покафеняват, а големите ядат от ръба към средната жилка. Денем стоят притиснати под листа и при допир падат. Пеперудата има сребърен знак Y на предното крило.

Признаци: Безкрилата въшка е 1,6–3 мм, обикновено светлозелена, рядко розова, с яркозелена ивица по средата на гърба. Крилатата е бледо жълтозелена с по-тъмни шарки. Стои по листата на житните и не се качва на класа, затова се търси по долните листа. Само много силно нападение личи: листата пожълтяват и умират по-рано.

Признаци: Въшка 1,9–2,6 мм, зелена, жълта или червеникава. Лятното поколение има широко лъскаво черно петно на гърба, а пролетното по сливата е по-матово и без петно. Колониите са гъсти по стъбла и листа, обикновено с мравки около тях. Белезите са описани по бодили и сливи; за щети по домат, пипер и патладжан източниците не дават описание.

Признаци: Дълга 3–5 мм, крушовидна, светло- до тъмнозелена, по-рядко розова, с червени очи, дълги тънки крака и дълги тръбички с тъмни върхове. Събира се по новия прираст и под листата на бобови растения като грах, леща и бакла. Смученето отслабва растенията, а при нападение по време на цъфтеж и връзване на шушулки семената са по-малко и по-дребни.

Признаци: Най-лесно се познава по полукръглите изрязвания по ръба на листата при младите растения. Правят ги възрастните: тесен сивокафяв хоботник около 5 мм, с три светли ивици по гърдите. Изяден връх може да убие младото растение. По-голямата вреда е от ларвите в почвата: бели, без крака, дъговидни, с кафява глава. Те ядат грудките по корените и растението получава по-малко азот.

Признаци: Дребен черен хоботник с форма на круша, 2–3 мм, с дълъг, извит надолу хобот и набраздени надкрилия. Възрастните ядат връхчетата и дупчат листата. По-вредни са ларвите вътре в пъпките: пъпките се подуват, леторастите се губят, растежът изостава и растенията вехнат. Ларвата е дъговидна, месеста, белезникава до жълтеникава, 3–4 мм.

Признаци: Яйцата са на купчинки по долната страна на листата, покрити с власинки от коремчето на пеперудата. Младите гъсеници ядат на групи, а по листата остават дупки и оголена тъкан. Големите са дълги 40–45 мм, кафяви до зеленикави, с тъмни петна по гърба, хранят се нощем и могат да оголят растението. При доматите се вгризват в плода и той става негоден за ядене.

Признаци: Гъсениците на първото поколение се хранят в съцветията: изяждат цветните пъпки и ги оплитат с паяжинка. По-късно пробиват растящите зърна и ги издълбават; остават кръгли дупчици, през които влиза сивото гниене. При топло време може да се появи и трето поколение, което поврежда тежко узрелите зърна. Молецът е дребен, със сламеножълти крила и широка тъмнокафява напречна ивица.

Признаци: Напролет младите гъсеници минират листата на житните, после излизат и свиват краищата на листа с нишки към средната жилка. Щом започне изкласяването, влизат във влагалището на горния лист, унищожават тичинките и плодника, а после ядат младото зърно до млечна зрелост. Понякога прерязват стъблото. Гъсеницата е жълтеникавокафява до светлосивозелена, полупрозрачна, с черни брадавички.

Признаци: Ларвите изгризват корените на царевицата и растенията полягат, а после стъблото се извива нагоре като гъша шия. Бръмбарът е около 6 мм, жълт с черни ивици по крилата. Той яде прашец, свила и млечни зърна, а по листата оставя светлокафяви прозорчета. Изядената преди опрашването свила води до зле напълнени кочани.

Признаци: Дребно скачащо бръмбарче, близко до другите цвеклови бълхи. Вреди при младото цвекло: листата изглеждат надупчени и съхнат. При опит с 2–3 бръмбара на растение в стадий 2–6 листа растенията остават с по-малко и по-дребни листа, отколкото незасегнатите.

Признаци: Дребни зелени гъсенички, заострени в двата края, гризат листата отдолу между жилките и оставят горната ципа цяла, като прозорче. Те ядат и връхните пъпки, цветовете и шушулките, а при многобройни гъсеници листата се разкъсват на дупки. Ако ги докоснете, се мятат бързо и често увисват на копринена нишка.

Признаци: Кълбовидна въшка, дълга 1,6–2,8 мм, сивозелена, покрита с бял восъчен прашец, с къси тръбички. Прави гъсти колонии по най-младите листа и цветните части, а при зелето влиза дълбоко в главата. Листата около колониите се завиват и обезцветяват, цветните стъбла се изкривяват. Малките растения закърняват и може да загинат.

Признаци: Младите гъсеници правят малки дупки откъм долната страна на външните листа, а при силно нападение оставят почти само жилките. По-големите се вгризват в главата на зелето, където остават ходове и изпражнения, и тя загнива. Гъсеницата е едра, до 4-5 см, зелена до кафява или почти черна, без явни власинки.

Признаци: Мека въшка, дълга 1–2 мм, обикновено бледозелена, понякога розова или почти черна. Двете тръбички в края на тялото са издути, а крилатите форми имат тъмно петно на коремчето. Събира се по долната страна на младите листа. При силно нападение растението пожълтява, листата се завиват надолу и навътре от краищата, а по тях остава лепкава медена роса.

Признаци: По най-младите върхове на леторастите и по листата се струпват дребни зелени листни въшки, около 2 мм; безкрилите имат светлокафява глава. Развиващите се листа се извиват и сменят цвета си, а растежът на млади или слаби дървета се забавя. Лепкавата медена роса привлича саждива плесен, която обезцветява плодовете.

Признаци: Отвън плодът често изглежда здрав, но вътре е почти изяден и пълен с изпражнения. Заразените кестени и орехи падат от дървото по-рано. В един плод обикновено живее една гъсеница и той ѝ стига за цялото развитие. Ако при беритбата не е доизраснала, продължава да яде в съхранените кестени. Листата не ги яде.

Признаци: Възрастният бръмбар е закръглен, дълъг около 1 см, жълтеникав, с по пет черни ивици на всяко покривно крило. Ларвите са червени, а по-късно оранжеви, с гърбаво тяло и черни точки отстрани. И възрастните, и ларвите изяждат листата, често напълно, а от долната страна на листата може да се видят оранжеви яйца на купчинки.

Признаци: Това са дребни меки насекоми, най-често зелени или черни, които образуват колонии по върховете на леторастите, цветните пъпки и долната страна на младите листа. Листата се извиват, растежът изостава, а по растението има лепкава медена роса, върху която расте черна плесен. Често наоколо има мравки, които се хранят с росата и пазят въшките.

Признаци: Гъсениците са дребни, зеленикави до кафеникави, и се крият в листа, завити или свързани с копринени нишки. Там те се хранят, а повредените участъци изсъхват и покафеняват. Когато лист е прилепен към плод, по плода остават белези, а могат да пострадат и цветовете.

Признаци: По листата се виждат тънки светли ходове, които се извиват и се разширяват, колкото расте ларвата. По средата често има прекъсната черна линия от изпражнения. Женските убождат листата и оставят множество дребни бели точици. При силно нападение листата кафенеят и могат да окапят.

Признаци: По листата, най-напред по края им, се появяват дребни избелели правоъгълни петна, рязко ограничени от жилките. По-късно краищата се завиват навътре и пожълтяват (при червените сортове почервеняват), накрая изсъхват и покафеняват. Листата окапват преждевременно, започвайки от основата на летораста, и лозата се отслабва.

Признаци: Яйцата са на купчинки под бял памуковиден слой. Младите гъсеници ядат на групи около тях, после се разпръсват. Обикновено са матовозелени и голи, с много тънки вълнообразни ивици по гърба и по-широка отстрани; често с тъмно петно над втория чифт крака. По листа и домати оставят кръгли дупки, в пипера ядат вътре с паяжинка и изпражнения, а в марулята влизат в главата отдолу.

Признаци: Вреди главно ларвата: зелена, набръчкана, с черна глава и бяла ивица по гърба, до 8 мм. Младите ларви ядат връхчетата и по горните листа остават дупчици. По-големите изгризват листата до жилките и те стават като дантела, а силно нападната нива изглежда като попарена от слана. Какавидира в копринен пашкул в основата на растението.

Признаци: По листата се появяват неравни дупки, често с изпражнения край тях. Младите гъсеници изгризват тъканта и оставят само жилките, а по-едрите ядат от ръба навътре и влизат в зелевите глави и в плодовете. Едрите гъсеници са гладки, зелени до кафяви или почти черни, често с тънки надлъжни ивици. Някои падат от растението при допир.

Признаци: Вредят най-вече ларвите: белезникави, с тъмнокафява глава и гръд, в дупки в горния почвен слой, до самите растения. Нощем излизат и ядат листата, а денем ги завличат в дупката. Затова до стъблата се виждат дупки със завлечени листа. Възрастният е черен, 14–16 мм, с лек метален блясък, катери се нощем по стъблата и яде зърното в класа. При силно нападение посевът се оголва.

Признаци: Възрастните са дълги 2–3 мм: лятната форма е оранжевочервена с прозрачни крила, зимната е синкавочерна с по-мътни крила. Ларвите са плоски, жълтеникавооранжеви с червени очи, после потъмняват. Живеят по пъпките, младите листа и леторастите и отделят много медена роса, върху която расте черна плесен. Плодовете загрубяват с кафяви петна, а при силно нападение листата окапват.

Признаци: Въшка 1,3–3,3 мм, зелена, червеникавокафява или почти черна, с дълги жълти крака с тъмни петна и черни тръбички отзад. Започва по листата, а при наливането се качва на класа и смуче сока, който храни зърното. При много въшки листата пожълтяват и остаряват рано, а по медената роса расте сажда.

Признаци: Гъсениците обикновено са без гъсти власинки, зелени, кафяви или розовеникави, и рядко се виждат открито: пробиват стъбла, плодове и семена или завиват листа с паяжинка. При сладката царевица има редици дупчици по листата, пречупени метлици и стъбла, изпражнения при дупките и гъсеници в кочана.

Признаци: Възрастните са около 1,5 мм, с жълто тяло и четири снежнобели крила, и излитат на облаче, ако раздвижите растението. От долната страна на листата стоят плоски овални ларви, кремави до бледозелени, неподвижни; последният стадий има бели восъчни нишки. Листата и плодовете лепнат от медена роса, върху която расте черна плесен, а растението отслабва и вехне.

Признаци: Дребна въшка, около 1,5 мм, от жълтозелена до толкова тъмнозелена, че изглежда черна, с безкрили и по-тънки крилати форми. Събира се на колонии по долната страна на младите листа и по растящите връхчета. Листата се набръчкват и завиват, растението губи сила и закърнява, а при силно нападение може да загине. Отделя много лепкава медена роса, върху която расте черна сажда.

Признаци: Гъсениците се хранят в цветове, връхни пъпки и плодове и пробиват дупки в доматите. Вътре и около тях остават изпражнения, а после плодът гние. По-малките плодове могат да окапят. Входните отвори (5–10 мм) са по-едри от тези на доматения миниращ молец. По-дребните гъсеници първо стържат листата.

Признаци: Гъсеницата е зеленикавожълта до маслиненозелена, дълга 18–22 мм, с кафеникавожълта до медена глава. Живее в завити и свързани с паяжинка листа, а при плодовете се крие там, където два плода се допират или където е привързала лист към плода. По кожицата остават точковидни дупчици или нагризани петна, през които после влизат гъбни болести. Пеперудата е сивокафява, с размах 16–22 мм.

Признаци: Младите гъсеници ядат листата на цвеклото скрито в розетката и ги оголват до жилките. При силно нападение изяждат и жилките и дръжките и гризат открития корен, а при много млади растения цялото растение. Гъсеницата стига 3 см: маслиненозелена до почти черна по гърба, с жълта ивица отстрани и тъмна точка над средния крак.

Признаци: Върховете на младите леторасти увяхват и изсъхват на няколко сантиметра от края, а сухите листа остават по тях като флагче. Вътре в летораста живее кафява гъсеница с по-светли пръстени между сегментите, дълга до 1,3 см. По зреещите плодове има плитки следи от гризане под кожицата, дребни дупчици и лепкави капки сок.

Признаци: Гъсти бледозелени колонии от долната страна на листата и по върховете, поръсени с бял восък. Безкрилите са 2,4–2,8 мм, с по-тъмни ивици по гърба. Листата пожълтяват покрай жилките и леко се подвиват, но не се нагърчват силно. Медената роса лепне по листата и плодовете, по нея расте черна сажда, а плодът може да се напука.

Признаци: Женската пробива стъблото и снася вътре. Тъканта около яйцето набъбва, стъблото се усуква, криви се и се пука. Вътре има ходове с жълтеникавобели ларви без крака, със светлокафява глава, често по много в едно стъбло, което изглежда издълбано. Слана или суша след това отслабват растението и добивът спада.

Признаци: По пъпките на рапицата пълзят дребни лъскави бръмбарчета, черни със зелен или бронзов отблясък, дълги 2-3 мм. Те прогризват затворените пъпки, за да стигнат до прашеца. Повредените пъпки съхнат и падат, а по цветоноса остават голи дръжки без шушулки. Вътре в пъпките се развиват кремави ларви с черна глава.

Признаци: Ларвата прилича на гъсеница: зеленикавочерна до тъмносива, с лъскава черна глава и по-светла ивица отстрани, дълга 18–25 мм. Обикновено яде от външните листа навътре, понякога отдолу, и оставя мрежа от жилки. При силно нападение остават само едрите жилки и дръжките. Поврежда и пъпки, цветове и млади шушулки. Осата е 7–8 мм, оранжева, с две черни петна на гърдите.

Признаци: Малък скачащ бръмбар, 3–5 мм, метално синьочерен, по-рядко кафяв, с дълги антени и едри задни крака. Надупчва семеделите и младите листа на рапицата като със сачми. Ларвите са бели с много ситни тъмни точки, черна глава и опашка, до 6 мм, и живеят в дръжките на листата и в стъблото. Растенията отслабват, а при тежко нападение стъблото се цепи и връхната пъпка загива.

Признаци: Гъсеницата е светло- до тъмнозелена, отгоре по-тъмна, дълга около 20 мм, с малка светлокафява до черна глава. Живее в завити или свързани с паяжинка листа и при допир се мята и се спуска на нишка. Вредата по листата е малка; по-лоши са нагризаните пъпки, цветове и млади плодчета. Те окапват или остават загрубели, деформирани, с дълбоки белези.

Признаци: Вреди на цветните пъпки и най-вече на кутийките на памука. Гъсеницата минава през влакното и яде семената. Влакното е нарязано и оцветено, а при влажно време нападнатата кутийка загнива от гъбички. Младата гъсеница е бяла, с тъмнокафява глава, и в памука едва се вижда, затова кутийките се разчупват. Пораснала е около 1,3 см, с широки розови ивици през гърба.

Признаци: Бръмбарче 2,5–3 мм, черно с бронзов или син блясък и широка жълта ивица по всяка покривка. Подскача. Възрастните изгризват листата, а нараняват и стъблата и шушулките. Ларвите, за разлика от повечето зелеви бълхи, влизат в листа и го минират отвътре.

Признаци: Млади растения внезапно увяхват или лежат пререзани на или малко под почвата, често няколко подред. Гъсеницата се храни нощем, а денем се крие в почвата до повреденото растение. При разравяне се намира гладка сивокафява гъсеница, дълга до 4-5 см, която се свива на пръстен. Гризе и ниските листа, корени и грудки.

Признаци: Плодовете узряват по-рано от другите, понякога са леко деформирани и падат. Отвътре около костилката има ходове с кафяви изпражнения и розова гъсеница с кафява глава, дълга около 1 см. Входната дупка е дребна и се затваря с кожица и нишки. Сок или смола по плода може да има и по други причини, затова сигурният знак е гъсеницата.

Признаци: Младите гъсеници стъргват меката тъкан от долната страна на листа и трудно се забелязват; при смущение се спускат на нишка. После свиват краищата на листа с нишки и го оголват на скелет, а последните възрасти изяждат целия лист без средната жилка. Гъсеницата е бледа жълтозелена, с бяла странична ивица, до 3,8 см, и се движи на дъги като педомерка.

Признаци: Мухата е дълга 4–5 мм, жълтеникавокафява, с пъстър гръб и крила на жълти и черни ивици и петна. Женската снася под кожата на зреещите плодове и оставя дребни убождания, които трудно се виждат в началото. Белите до кремави ларви, дълги до около 1 см, прокопават ходове и плодът гние отвътре, често преди да личи отвън. Листата и клоните не се повреждат.

Признаци: Гъсеницата е розовобяла, дълга 4–5 см, и живее вътре в стъблото. Първото поколение може да пречупи младите растения и те изчезват на петна в посева. По-късните поколения отслабват царевицата: стъблата се чупят и полягат, губят се кочани, а зърната олекват. Пеперудата е с размах 3–4 см, с кремави предни крила и тъмна линия по средата им.

Признаци: Това са тесни продълговати насекоми, дълги до 2 мм, жълтеникави до тъмнокафяви, с ресничести крила. По листата се появяват сребристобели петна с дребни черни точици от изпражненията им, а върховете на леторастите се изкривяват. Цветовете остават нашарени, пъпките може да не се отворят, а плодовете да останат с белези.

Признаци: Отвън шушулката изглежда здрава и повредата личи чак при белене: зърната са изядени, а до тях има купчинки изпражнения. В една шушулка рядко има повече от две гъсеници. Гъсеницата е кремава до бледожълта, с тъмна глава и тъмни точки по тялото, дълга 10–14 мм. Нападнатите шушулки може да пожълтеят и да узреят по-рано.

Признаци: Много дребно тясно насекомо, дълго около 1,5–2 мм, бледожълто до тъмнокафяво, с тесни ресничести крила; ларвите са по-дребни и без крила. Смуче от най-младите листа и оставя белезникави петна и сребристи ивици, после тъканта пожълтява, покафенява и изсъхва. При лука върховете на листата умират, листата се извиват и усукват, а луковиците остават дребни и деформирани.

Признаци: Гъсеницата стига до 40–45 мм. Цветът е променлив: сивочерен, тъмнозелен, червеникавокафяв или жълтеникав. По-големите имат надлъжни светли и тъмни ивици, Y-образен знак на главата и по две тъмни полумесечни петна на коремните сегменти. Младите ядат на групи и оставят само тънката кожица от другата страна на листа, а по-големите се хранят нощем и могат да оголят растението.

Признаци: Насекомо около 1,5 мм, с жълтеникаво тяло и бели крила, които в покой държи наклонени като покрив, с малка междина по гърба. Стои по долната страна на листата и излита при разклащане. Неподвижните ларви са овални, белезникави, почти без восъчни нишки. Листата стават лепкави и лъскави от медена роса, после черни от сажди, при силно нападение посребряват, пожълтяват и изсъхват.

Признаци: Белезникави гъсеници с тъмни петна дълбаят ходове в стъблата и плодовете. Стъблата отслабват. При чушките се описва малка дупка с изпражнения, често под чашката, а раната после гние и плодът узрява преждевременно.

Признаци: Между двете ципи на листа на цвеклото се появяват бледозелени петна с неправилна форма. Това са мини, които се сливат в мехури, покафеняват и се набръчкват. Вътре има прозрачни белезникави до бледозелени ларви без крака, дълги 6–8 мм. Отдолу на листа има бели яйца, по 2–10 заедно. При силно нападение растението може да остане без листа.

Признаци: Плосък бръмбар, 6–7 мм, чийто щит покрива тялото и главата: отгоре ръждивокафяв или зеленикав, с неправилни черни петънца, отдолу черен. Ларвите са жълтозелени, с дълги шипове отстрани. Възрастните изгризват кръгли дупки, без да засягат жилките, а ларвите остъргват долната страна на листа и оставят горния слой. Силно нападнатите листа изглеждат дантелени.

Признаци: По листата се появяват дребни бледи точици, а при силно нападение листата и върховете на леторастите жълтеят, после кафявеят, завиват се и умират. Насекомите са клиновидни, най-често под 6 мм; при докосване бързо се придвижват настрани или скачат. По долната страна на листата се виждат възрастни и белезникавите хвърлени кожици на ларвите. Лепкавата медена роса привлича саждива плесен.

Признаци: Отвън почти нищо не личи до пролетта. Тогава растенията остават ниски, като розетка или с много странични издънки, защото върхът е унищожен; при силно нападение загиват. Посевът е неравен, на петна, цъфти и зрее разнородно. В срязаната основа на стъблото има кухи ходове и бели, тлъсти ларви без крака, с оранжевокафява глава, дълги до 5 мм.

Признаци: Лъскави черни въшки покриват долната страна на листата и връхчетата на леторастите. Листата се нагърчват и свиват, най-силно на върха, а по-късно съхнат и кафявеят, дори след като въшките са си отишли. По лепкавата медена роса расте черна сажда. По-силно страдат младите дървета, а плододаващите често раждат добре.

Признаци: Мухата е дълга около 4–5 мм, лъскаво черна, с ярко жълт щитчец и прозрачни крила с тъмни напречни ивици. По черешите има убождане с кафява мека тъкан около него, често и кафяво оцветяване около дръжката. Вътре около костилката месото е меко и гнило, с бяла ларва до 6 мм, а по плода може да има малка изходна дупка. Листата и клоните не се повреждат.

Признаци: Безкрилите възрастни са дълги 1,5–3 мм, черни или маслиненозелени, често с восъчни ивици. Гъсти колонии покриват върховете на растенията и се разрастват надолу, често с мравки около тях. При баклата вредят на цветовете, забавят или спират шушулките, а в суша растенията вехнат. При цвекло и спанак стоят по долната страна на листата, които пожълтяват и се набръчкват.

Признаци: Бръмбарът е черен или сивочерен, дълъг 15 до 25 мм. Гризе кората на млади клонки, листните дръжки и пъпките, а листата може леко да оредеят. По-тежката вреда е под земята: бели ларви с разширен преден край, дълги над 6 см, правят в главните корени широки криволичещи ходове, пълни с изгризки. Младите дървета загиват, а по-старите силно отслабват.

Признаци: Гъсениците оплитат цветовете в съцветията с паяжинка и ги изяждат; могат да влязат и в дръжката, а съцветието да изсъхне. По-късно проникват в зелените зърна и ги издълбават, оставяйки само кожицата и семките. Нападнатите зърна и гроздове са оплетени с паяжинка и замърсени с изпражнения; най-голяма е вредата от гъсениците на по-късните поколения.

Признаци: Това е бръмбар, а не въшка: да не се бърка с щитоносните въшки, които обикновено стоят неподвижно по растението. Възрастният има широко покритие, което излиза извън тялото, скрива главата, краката и антените и прилепва към листа. Ларвата държи над тялото си щит от изпражнения, вдигнат на раздвоена опашка. Ларвите изяждат листата.

Признаци: По зеления домат има тъмни убождания със светло петно около тях, което при зреене остава жълто или светлозелено, а под кожата тъканта става коркова. При ранно смучене плодовете се деформират и падат, при късно остават дребни тъмни точки. Възрастната е еднакво светлозелена, 13–17 мм, с форма на щит. Нимфите са шарени, с бели и розови петна.

Признаци: Дребни тесни цикадки, 2–3 мм, бледозелени до жълтеникавозелени, лъскави, с крила, сгънати като покривче. Нимфите са подобни, но без развити крила. Смучат сок от долната страна на листата и при тревожене бягат настрани. Листата се свиват, ръбът им жълтее до червенее и после избелява, а силно нападнат памук се познава отдалече по червеникавия цвят.

Признаци: Гъсеницата е бяла до светлорозова, с тъмнокафява глава, и се вгризва в плода. При входа има малка купчинка червеникавокафяви изпражнения, а при разрязване се виждат тунели до семенната кутийка, пълни с ронливи изпражнения. Нападнатите плодове често узряват и падат по-рано.

Признаци: Нимфите са плоски, като дребни люспици, първо светлозелени до жълтеникави, по-късно оранжеви до тъмнокафяви. Възрастните са дълги 2–4 мм, скачат добре, а в покой държат крилата покривообразно. Листните и цветните китки се развиват бавно, покафеняват и при силно нападение умират; цветове, листа и леторасти увяхват, разтварят се късно или окапват. Медената роса привлича саждива плесен.

Признаци: Листата по върховете на леторастите се извиват, свиват и усукват, а част от тях окапват. В нападнатите върхове има колонии от тъмнозелени, по-късно розови до пурпурни листни въшки. Плодовете остават дребни и деформирани. Медената роса привлича черна саждива плесен, която загрозява плодовете.