Сумицидин 5 ЕК – инсектицид с широк спектър на действие

Признаци: Овална дървеница, дълга 10–12 мм, сива, кремавокафява, червеникава или черна, с голям щит, който покрива почти цялото коремче. Ларвите са кръгли и тъмнеят бързо. При младите растения централният лист изсъхва, при ранно нападение на класа зърната не се развиват и той побелява. По зърното има черна точица със светъл ореол, а от такова брашно хлябът не втасва добре.

Признаци: Закръглен сивокафяв бръмбар, дълъг 6–7 мм, на светли и тъмни петна, с дълги крака. Покривните крила не стигат до края на коремчето, а то е с черни и бели власинки. По семето на граха има едва видима точка на входа на ларвата и кръгъл отвор за излизане, около 2,5 мм. Ларвата е кремава, без крака, с кафява глава, извита като буквата С.

Признаци: Дълга 3–5 мм, крушовидна, светло- до тъмнозелена, по-рядко розова, с червени очи, дълги тънки крака и дълги тръбички с тъмни върхове. Събира се по новия прираст и под листата на бобови растения като грах, леща и бакла. Смученето отслабва растенията, а при нападение по време на цъфтеж и връзване на шушулки семената са по-малко и по-дребни.

Признаци: Дребни зелени гъсенички, заострени в двата края, гризат листата отдолу между жилките и оставят горната ципа цяла, като прозорче. Те ядат и връхните пъпки, цветовете и шушулките, а при многобройни гъсеници листата се разкъсват на дупки. Ако ги докоснете, се мятат бързо и често увисват на копринена нишка.

Признаци: Младите гъсеници правят малки дупки откъм долната страна на външните листа, а при силно нападение оставят почти само жилките. По-големите се вгризват в главата на зелето, където остават ходове и изпражнения, и тя загнива. Гъсеницата е едра, до 4-5 см, зелена до кафява или почти черна, без явни власинки.

Признаци: Мека въшка, дълга 1–2 мм, обикновено бледозелена, понякога розова или почти черна. Двете тръбички в края на тялото са издути, а крилатите форми имат тъмно петно на коремчето. Събира се по долната страна на младите листа. При силно нападение растението пожълтява, листата се завиват надолу и навътре от краищата, а по тях остава лепкава медена роса.

Признаци: Върховете на младите леторасти увяхват, изсъхват и се извиват като знаме; по ябълка това може да се сбърка с ранно изсъхване на клонка, но клонката е куха и пълна с изпражнения. По плодовете гъсеницата влиза най-често откъм дръжката или където два плода се допират; от раната излизат смола и кафяви изпражнения около чашката или дръжката, а месото е частично разрушено.

Признаци: Ядат и малките скакалци, и възрастните: главно листа, но и млади поникнали растения и семена. По цвеклото листата остават изгризани. Възрастният е набит, 1,5–4 см, кафяв до сивокафяв, често със светли ивици по гърдите. Задните бедра са дебели, с тъмни ленти, отдолу червени или розови, а пищялите обикновено са червени.

Признаци: Възрастният бръмбар е закръглен, дълъг около 1 см, жълтеникав, с по пет черни ивици на всяко покривно крило. Ларвите са червени, а по-късно оранжеви, с гърбаво тяло и черни точки отстрани. И възрастните, и ларвите изяждат листата, често напълно, а от долната страна на листата може да се видят оранжеви яйца на купчинки.

Признаци: По листата на ябълката, крушата, сливата и черешата се появяват кръгли петна, широки до 2 см. Това са мини: гъсеницата яде вътрешността на листа и не излиза навън. Петното е кафяво, после пурпурнокафяво и чернее, а изпражненията лежат вътре на тъмни кръгове. При много мини листата окапват рано, първо във върха на короната.

Признаци: Гъсеницата е зеленикава до сивозелена или черна, с една тъмна ивица по гърба и две отстрани, с черна глава със светъл рисунък, дълга до 35 мм. Яде листата и младия прираст. Обикновено започва от плевелите и минава на посева, след като те загинат. При масово намножаване добивът може да падне с до 60%, а понякога растенията се унищожават напълно.

Признаци: Това са дребни меки насекоми, най-често зелени или черни, които образуват колонии по върховете на леторастите, цветните пъпки и долната страна на младите листа. Листата се извиват, растежът изостава, а по растението има лепкава медена роса, върху която расте черна плесен. Често наоколо има мравки, които се хранят с росата и пазят въшките.

Признаци: Гъсениците са дребни, зеленикави до кафеникави, и се крият в листа, завити или свързани с копринени нишки. Там те се хранят, а повредените участъци изсъхват и покафеняват. Когато лист е прилепен към плод, по плода остават белези, а могат да пострадат и цветовете.

Признаци: Вредят главно ларвите в почвата: първо ядат тънките корени, после изгризват бразди и дупки в дебелите. Стигат 16–20 мм и могат да са 100–200 на квадратен метър. Възрастните гризат пъпките и листата на люцерната рано напролет. Бръмбарът е едър за хоботник, 8,5–11,5 мм, изпъкнал, черен, със сив налеп.

Признаци: Продълговат бръмбар, дълъг 5–7 мм, с червеникавооранжеви покривни крила с черни петна и две петна на предногръдието, затова понякога го бъркат със седемточковата калинка. Ларвите са бледожълти, с кафява до черна глава и черни крака. Възрастните и ларвите ядат листата, цветовете, пъпките и младите връхчета на люцерната, а при силно нападение стъблата остават почти голи.

Признаци: Гъсеницата е зелена, до около 18 мм, с тъмнозелена ивица по гърба и бледожълти ивици отстрани. Влиза в набъбващите пъпки и ги яде отвътре, затова вредата се вижда рано: когато листата се разтворят, по тях има дупки. Напада и цветовете, а при ябълка, слива, круша и череша намалява реколтата. Гъсениците висят на копринени нишки под дърветата.

Признаци: Ядат малките скакалци и възрастните, листа и стъбла. При намножаване малките вървят на дълги колони, оголват тревата около местата на излюпване и слизат към посевите, включително захарното цвекло. Възрастният е строен, 1,6–3,8 см, сивожълт с тъмни петна, с жълтеникав или белезникав кръст на гърдите и обикновено червени задни пищяли.

Признаци: По горната страна на листата между жилките се появяват дълги тесни светли ивици, защото зелената тъкан е изстъргана. Остава прозрачно прозорче, което после се къса. Силно нападнатите ниви изглеждат бели, като попарени от слана. Ларвата прилича на малък охлюв, покрит с черна лъскава слуз, а бръмбарът е около 5 мм, със синьо-черни надкрилия и оранжеви гърди.

Признаци: Възрастните са дълги 2–3 мм: лятната форма е оранжевочервена с прозрачни крила, зимната е синкавочерна с по-мътни крила. Ларвите са плоски, жълтеникавооранжеви с червени очи, после потъмняват. Живеят по пъпките, младите листа и леторастите и отделят много медена роса, върху която расте черна плесен. Плодовете загрубяват с кафяви петна, а при силно нападение листата окапват.

Признаци: Дребна въшка, около 1,5 мм, от жълтозелена до толкова тъмнозелена, че изглежда черна, с безкрили и по-тънки крилати форми. Събира се на колонии по долната страна на младите листа и по растящите връхчета. Листата се набръчкват и завиват, растението губи сила и закърнява, а при силно нападение може да загине. Отделя много лепкава медена роса, върху която расте черна сажда.

Признаци: Гъсеници, които вървят „на педи“: извиват тялото си на дъга и придърпват задната част към предната. Причината е, че освен шестте истински крака имат само 2–3 двойки меки крачета към края на тялото. Цветът и шарките се менят според вида. Малките изгризват меката тъкан на листа и той остава като мрежа, а по-големите изяждат всичко без дебелите жилки.

Признаци: Дребна бледожълта или сивкава въшка с 4–6 реда черни петънца с шипчета по гърба. Смуче от младите листа и клонки и вкарва отрова: листата се деформират, растението изостава и може да загине. Растението лепне още при малко въшки, а по медената роса расте черна сажда, която влошава люцерната за фураж.

Признаци: Върховете на младите леторасти увяхват и изсъхват на няколко сантиметра от края, а сухите листа остават по тях като флагче. Вътре в летораста живее кафява гъсеница с по-светли пръстени между сегментите, дълга до 1,3 см. По зреещите плодове има плитки следи от гризане под кожицата, дребни дупчици и лепкави капки сок.

Признаци: По пъпките на рапицата пълзят дребни лъскави бръмбарчета, черни със зелен или бронзов отблясък, дълги 2-3 мм. Те прогризват затворените пъпки, за да стигнат до прашеца. Повредените пъпки съхнат и падат, а по цветоноса остават голи дръжки без шушулки. Вътре в пъпките се развиват кремави ларви с черна глава.

Признаци: Напролет презимувалите гъсеници влизат в плодните пъпки на овощните и ги изяждат отвътре: пъпките покафеняват, изсъхват и падат. После свързват листата в рехави кълбета и гризат бутони, цветове и завръзи. Плодовете страдат рядко. Гъсеницата е сивозелена до тъмно маслиненозелена, с черни брадавички и черна глава, дълга до 20 мм.

Признаци: Плодовете узряват по-рано от другите, понякога са леко деформирани и падат. Отвътре около костилката има ходове с кафяви изпражнения и розова гъсеница с кафява глава, дълга около 1 см. Входната дупка е дребна и се затваря с кожица и нишки. Сок или смола по плода може да има и по други причини, затова сигурният знак е гъсеницата.

Признаци: Много дребно тясно насекомо, дълго около 1,5–2 мм, бледожълто до тъмнокафяво, с тесни ресничести крила; ларвите са по-дребни и без крила. Смуче от най-младите листа и оставя белезникави петна и сребристи ивици, после тъканта пожълтява, покафенява и изсъхва. При лука върховете на листата умират, листата се извиват и усукват, а луковиците остават дребни и деформирани.

Признаци: Сборно име за три вида бръмбарчета около 2 мм, тъмнозелени с метален блясък, които подскачат. Изгризват меката тъкан на семеделите и първите листа на цвеклото и листата изглеждат надупчени, после съхнат. Ако е наранена точката на растеж, растението загива. Щетите личат най-добре в горещите дни.

Признаци: При люцерната за семе цветните пъпки не се отварят, а се издуват в затворена подутина, наречена гала. Венчето и тичинките израстват неправилно, а плодникът загива. В една гала живеят от 7 до 70 дребни ларви, дълги до 2 мм. Такъв цвят не дава семе, а при силно нападение се губи голяма част от цветовете.

Признаци: По овощните пъпките са издълбани отвътре и загиват. После гъсеницата свързва с нишки връхчетата на листата в рехаво гнездо и в него има сухи листа, които сама е отрязала. По това се познава от другите листозавивачки. Гъсеницата е тъмна червенокафява, с черна или червенокафява глава, дълга 9–12 мм. Лятото прави малки плитки ямки по плода, където лист опира в него.

Признаци: По младите зелени сливи, още около 2 см, има една или две дупчици, запушени с черни влажни изпражнения. Отвътре месото и костилката са изядени и плодът окапва рано. Ларвата е жълтеникавобяла, с кафява глава, дълга 9–11 мм, и понякога мирише силно на дървеница. Една ларва поврежда до пет съседни плода. Възрастната оса е черна, 4–5 мм.

Признаци: Гъсениците оплитат цветовете в съцветията с паяжинка и ги изяждат; могат да влязат и в дръжката, а съцветието да изсъхне. По-късно проникват в зелените зърна и ги издълбават, оставяйки само кожицата и семките. Нападнатите зърна и гроздове са оплетени с паяжинка и замърсени с изпражнения; най-голяма е вредата от гъсениците на по-късните поколения.

Признаци: Гъсеницата е бяла до светлорозова, с тъмнокафява глава, и се вгризва в плода. При входа има малка купчинка червеникавокафяви изпражнения, а при разрязване се виждат тунели до семенната кутийка, пълни с ронливи изпражнения. Нападнатите плодове често узряват и падат по-рано.