Кораген 20 СК - инсектицид с хлорантранилипрол - 2 мл

Признаци: Гъсеницата е зелена, от ярка до тъмномаслинена, с тъмна ивица по гърба с бели ръбове и жълтеникава линия отстрани. Има само три чифта задни крачета и върви на дъга. Младите изяждат тъканта между жилките и листата покафеняват, а големите ядат от ръба към средната жилка. Денем стоят притиснати под листа и при допир падат. Пеперудата има сребърен знак Y на предното крило.

Признаци: Малки гъсеници оплитат с паяжина цветните пъпки в съцветието и ги издълбават. По-късно свързват няколко зърна с нишки, влизат в тях и ги изяждат, докато останат само кожица и семена. В гроздовете се виждат паяжина и изпражнения, а наранените зърна често загниват.

Признаци: Ларвите се хранят вътре в листа и оставят петновидни ходове, през които кожицата остава цяла и изглежда прозрачна. По-късно петната потъмняват и мъртвеят. Ларвите навлизат и в стъбла и плодове през малки входни отвори, около 2–3 мм, а при връхните пъпки и цветове се виждат черни изпражнения.

Признаци: Яйцата са на купчинки по долната страна на листата, покрити с власинки от коремчето на пеперудата. Младите гъсеници ядат на групи, а по листата остават дупки и оголена тъкан. Големите са дълги 40–45 мм, кафяви до зеленикави, с тъмни петна по гърба, хранят се нощем и могат да оголят растението. При доматите се вгризват в плода и той става негоден за ядене.

Признаци: Върховете на младите леторасти увяхват, изсъхват и се извиват като знаме; по ябълка това може да се сбърка с ранно изсъхване на клонка, но клонката е куха и пълна с изпражнения. По плодовете гъсеницата влиза най-често откъм дръжката или където два плода се допират; от раната излизат смола и кафяви изпражнения около чашката или дръжката, а месото е частично разрушено.

Признаци: Гъсеницата е до около 1 см, мръснобяла до сивкава, понякога розова или зеленикава, с кафява глава. В листата прокопава мини между горната и долната повърхност. В грудката влиза обикновено през окото, около което се виждат изпражнения в паяжинка. Под кожата остават тъмни ходове, натъпкани с изпражнения, за разлика от чистите ходове на телените червеи.

Признаци: Вреди ларвата в плода: кремавобяла, без крака, с кафява глава. Нападнатите кестени се познават по кръгла дупка от 3–4 мм в черупката и по ходове в ядката, пълни с плътни кафяви изпражнения. Дупката е от излязлата ларва. Възрастният е жълтеникавосив, 9–10 мм, с дълъг извит хобот; при женската той може да е дълъг колкото тялото.

Признаци: Възрастният бръмбар е закръглен, дълъг около 1 см, жълтеникав, с по пет черни ивици на всяко покривно крило. Ларвите са червени, а по-късно оранжеви, с гърбаво тяло и черни точки отстрани. И възрастните, и ларвите изяждат листата, често напълно, а от долната страна на листата може да се видят оранжеви яйца на купчинки.

Признаци: Кухи лешници с ясна кръгла дупка: това е най-сигурният признак, а ларвата вече е излязла. Нападнатите плодове често покафеняват и падат по-рано. Вътре има белезникава ларва без крака, до около 10 мм, и ронливи изпражнения. Възрастният е дребен хоботник, 5–7 мм, с много дълъг хобот, особено при женската.

Признаци: Гъсеницата е зеленикава до сивозелена или черна, с една тъмна ивица по гърба и две отстрани, с черна глава със светъл рисунък, дълга до 35 мм. Яде листата и младия прираст. Обикновено започва от плевелите и минава на посева, след като те загинат. При масово намножаване добивът може да падне с до 60%, а понякога растенията се унищожават напълно.

Признаци: Гъсениците са дребни, зеленикави до кафеникави, и се крият в листа, завити или свързани с копринени нишки. Там те се хранят, а повредените участъци изсъхват и покафеняват. Когато лист е прилепен към плод, по плода остават белези, а могат да пострадат и цветовете.

Признаци: Името покрива различни видове. Гъсениците живеят вътре в листа и оставят следа според вида: дълга тясна криволичеща бяла или кафява линия (Lyonetia clerkella, по ябълка), кръгло петно с тъмни пръстени (Leucoptera malifoliella, по ябълка и круша) или овална издута мина с бледи петънца отгоре (Phyllonorycter blancardella, по ябълка).

Признаци: Гъсеницата е зелена, до около 18 мм, с тъмнозелена ивица по гърба и бледожълти ивици отстрани. Влиза в набъбващите пъпки и ги яде отвътре, затова вредата се вижда рано: когато листата се разтворят, по тях има дупки. Напада и цветовете, а при ябълка, слива, круша и череша намалява реколтата. Гъсениците висят на копринени нишки под дърветата.

Признаци: Младите гъсеници ядат тъканта от долната страна на листа и листът изглежда скелетиран, което обикновено не вреди много. Минават и на съцветията, а по-късните поколения гризат кожицата и месото на зърната и така отварят път на сивото гниене. Гъсеницата е светло- до тъмнозелена, около 1,5 см, и е много подвижна при допир.

Признаци: Яйцата са на купчинки под бял памуковиден слой. Младите гъсеници ядат на групи около тях, после се разпръсват. Обикновено са матовозелени и голи, с много тънки вълнообразни ивици по гърба и по-широка отстрани; често с тъмно петно над втория чифт крака. По листа и домати оставят кръгли дупки, в пипера ядат вътре с паяжинка и изпражнения, а в марулята влизат в главата отдолу.

Признаци: По листата се появяват неравни дупки, често с изпражнения край тях. Младите гъсеници изгризват тъканта и оставят само жилките, а по-едрите ядат от ръба навътре и влизат в зелевите глави и в плодовете. Едрите гъсеници са гладки, зелени до кафяви или почти черни, често с тънки надлъжни ивици. Някои падат от растението при допир.

Признаци: Гъсениците се хранят в цветове, връхни пъпки и плодове и пробиват дупки в доматите. Вътре и около тях остават изпражнения, а после плодът гние. По-малките плодове могат да окапят. Входните отвори (5–10 мм) са по-едри от тези на доматения миниращ молец. По-дребните гъсеници първо стържат листата.

Признаци: Плодовете омекват и хлътват на петна, понякога с дребна дупчица от убождането. По гладките плодове като череши и боровинки от убожданията може да изтече сок, а по малини, къпини и ягоди те почти не се виждат. Ако разчупите плода, вътре има дребни бели безкраки ларви. Мушиците са дребни (около 2–3 мм), с червени очи; мъжките имат тъмно петно на върха на всяко крило.

Признаци: При кестена това са гъсеници на молци от рода Cydia. Младата гъсеница влиза в плода, яде ядката и прокопава ход с изпражнения, а накрая пробива черупката и излиза. Обикновено в плод има по една гъсеница, белезникава или розова, до 12–16 мм. Плодовете падат по-рано и гният по-лесно. Ларвата на кестеновия хоботник е без крака и прави кръгла дупка 3–4 мм.

Признаци: Върховете на младите леторасти увяхват и изсъхват на няколко сантиметра от края, а сухите листа остават по тях като флагче. Вътре в летораста живее кафява гъсеница с по-светли пръстени между сегментите, дълга до 1,3 см. По зреещите плодове има плитки следи от гризане под кожицата, дребни дупчици и лепкави капки сок.

Признаци: Плодовете узряват по-рано от другите, понякога са леко деформирани и падат. Отвътре около костилката има ходове с кафяви изпражнения и розова гъсеница с кафява глава, дълга около 1 см. Входната дупка е дребна и се затваря с кожица и нишки. Сок или смола по плода може да има и по други причини, затова сигурният знак е гъсеницата.

Признаци: Гъсеницата е розовобяла, дълга 4–5 см, и живее вътре в стъблото. Първото поколение може да пречупи младите растения и те изчезват на петна в посева. По-късните поколения отслабват царевицата: стъблата се чупят и полягат, губят се кочани, а зърната олекват. Пеперудата е с размах 3–4 см, с кремави предни крила и тъмна линия по средата им.

Признаци: Белезникави гъсеници с тъмни петна дълбаят ходове в стъблата и плодовете. Стъблата отслабват. При чушките се описва малка дупка с изпражнения, често под чашката, а раната после гние и плодът узрява преждевременно.

Признаци: Бръмбарът е черен или сивочерен, дълъг 15 до 25 мм. Гризе кората на млади клонки, листните дръжки и пъпките, а листата може леко да оредеят. По-тежката вреда е под земята: бели ларви с разширен преден край, дълги над 6 см, правят в главните корени широки криволичещи ходове, пълни с изгризки. Младите дървета загиват, а по-старите силно отслабват.

Признаци: Гъсеницата е бяла до светлорозова, с тъмнокафява глава, и се вгризва в плода. При входа има малка купчинка червеникавокафяви изпражнения, а при разрязване се виждат тунели до семенната кутийка, пълни с ронливи изпражнения. Нападнатите плодове често узряват и падат по-рано.