Луковици спараксис
Спараксисът (Sparaxis) е дребно клубенолуковично цвете от Южна Африка, познато и като арлекиново цвете. Шестте му листчета се разтварят в звезда, а върху оранжевите, червените, жълтите, розовите, лилавите или белите листчета стои жълто гърло, обточено с рязка тъмна линия — контрастното „око“, което се вижда от другия край на градината. Расте ниско, 25–40 см, и се сади напролет: клубените влизат в земята през април и май, след последните слани, а цъфтежът идва в началото на лятото. Зимата на открито не понася — след като листата изсъхнат, клубените се изваждат и зимуват на сухо.
Тук са събрани луковиците спараксис от асортимента ни — в смес от контрастни цветове. Под решетката е практиката накратко: кога точно се сади, на каква дълбочина и на какво разстояние, какво иска от почвата и от слънцето, какво се прави след прецъфтяването и как клубените изкарват зимата.
Няма наличност
Какво ще намерите в това ръководство
- Спараксисът накратко — арлекиновото цвете
- Кога се сади — месеци и температура на почвата
- Дълбочина, разстояние, почва и изложение
- След цъфтежа — вадене и зимуване на клубените
- В саксия и на балкона
- Чести грешки при спараксиса
Спараксисът накратко — арлекиновото цвете
Спараксисът е от семейство Перуникови и е близък роднина на иксията, фрезията и гладиола — личи си по ветрилото от тесни мечовидни листа. Подземният му орган не е същинска луковица, а клубенолуковица: плътно топче с влакнеста обвивка, голямо колкото лешник, от което излизат тънки стъбла, високи 25–40 см.
Цветовете дават името. Върху оранжевите, червените, жълтите, розовите, лилавите или белите листчета стои жълто гърло, обточено с рязка черна или тъмночервена линия — тъмното „око“, заради което видът се нарича арлекиново цвете. Аромат няма — за разлика от фрезията — но контрастът върши работа и без него. Растението е ниско и мястото му е отпред: в предния ръб на лехата, в алпинеум, в чакълеста градина или в саксия — не в дъното, където по-високите съседи ще го скрият.
Кога се сади — месеци и температура на почвата
Спараксисът се сади напролет. Клубените влизат в земята, след като опасността от слани отмине и почвата на дълбочината на засаждане се затопли до около 10 °C — за повечето райони на страната това значи от средата на април до края на май. Студова стратификация не му е нужна: за разлика от лалето, клубенолуковицата му не чака зимата, за да заложи цвят, а в студена и влажна пролетна почва просто загнива.
Който иска по-ранен цъфтеж, може да подкара клубените на закрито през март — в саксии, на светло и умерено топло, а съдовете излизат навън, когато нощите се задържат над нулата. При засаждане в средата на пролетта цъфтежът идва в началото на лятото, ориентировъчно през юни, и държи няколко седмици.
Дълбочина, разстояние, почва и изложение
Числата са дребни, защото и самата клубенолуковица е дребна. Дълбочината се мери от върха на клубенолуковицата до повърхността на почвата, а не от дъното на изкопаната дупка.
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Засаждане | Април – май, при почва около 10 °C |
| Дълбочина | 5–8 см над върха на клубенолуковицата, с върха нагоре |
| Разстояние | 8–10 см в лехата, 5–6 см в саксия |
| Височина на растението | 25–40 см |
| Изложение | Пълно слънце, на завет |
| Почва | Лека и добре дренирана; понася кисела, неутрална и алкална |
| Цъфтеж | Началото на лятото, няколко седмици |
| Зимуване | Клубените се изваждат и зимуват на закрито |
Изложението не е препоръка, а условие. В сянка спараксисът изтегля стъбла и почти не цъфти, затова му се дава най-огряваното място в двора, поне шест часа пряко слънце. Мястото трябва да е и на завет — тънките дръжки лягат при силен вятър.
Почвата е другото условие: лека, пропусклива, без застояла вода. На тежка глинеста почва дупката се копае по-широка и на дъното ѝ се слага шепа едър пясък или ситен чакъл. През първите седмици след засаждането почвата се държи леко влажна, за да тръгне вкореняването; после се полива умерено и само при суша. Садят се на групи — по десетина клубена в неправилно петно, защото едно самотно стъбло на такова ниско растение просто не се вижда.
След цъфтежа — вадене и зимуване на клубените
Отрязва се само прецъфтялата дръжка. Листата се оставят да пожълтеят и изсъхнат сами — през това време клубенолуковицата се зарежда за следващия сезон. Поливът постепенно се намалява и накрая спира: спараксисът има изразен сух период на покой и мократа почва през тези седмици го погубва.
В земята за зимата клубените не остават. Видът е от топлите ширини и издържа само леки и кратки застудявания, а зимният студ в комбинация с мокра почва го погубва сигурно — затова у нас се вади всяка година. Изважда се, щом листата отмрат — обикновено през втората половина на лятото — или най-късно наесен, преди първите сериозни студове. Пръстта се изтръсква, остатъкът от листата се отрязва и клубените съхнат няколко дни на проветриво. После се прибират в хартиен плик или щайга със сух торф или пясък и стоят на тъмно, сухо и без опасност от замръзване. При съхранението най-честата причина за загуби е влагата — найлонов плик не се използва.
Около майчината клубенолуковица за сезона се образуват детки. Отделят се при вадене, зимуват заедно с едрите и напролет се засаждат отделно — цъфтят обикновено след година-две.
В саксия и на балкона
Ниският ръст прави спараксиса благодарно саксийно растение. Иска съд с отвори за отцеждане и субстрат за цветя с шепа перлит или едър пясък — в затворено дъно клубените загниват по-бързо, отколкото в лехата. Сади се по-нагъсто, на 5–6 см един от друг, за да излезе плътно петно, и стои на най-слънчевата страна на балкона. След като листата изсъхнат, цялата саксия може да се остави да пресъхне и да се прибере на сухо и незамръзващо място — клубените зимуват направо в субстрата, а напролет се засаждат в свежа смес.
Чести грешки при спараксиса
- Есенно засаждане заедно с лалетата. Спараксисът не се сади наесен — зимата в откритата леха го убива.
- Място в полусянка. Дава листа и почти никакъв цвят.
- Тежка почва и обилен полив. Застоялата вода е причина номер едно за загубени клубени.
- Отрязани зелени листа веднага след цъфтежа. Точно тогава клубенолуковицата се пълни за догодина.
- Съхранение в найлонов плик. Клубените се задушават и мухлясват; трябва хартия или щайга.
- Един ред покрай алеята. Ниското растение работи на петна, не в редица.